— Мамка му!
Студеният въздух я прониза като острие на кама.
Емъри обаче дръпна превръзката и пъхна ръка под нея.
Очите й се напълниха със сълзи, когато пръстите й докоснаха остатъка от ухото й — в най-добрия случай нащърбена рана, зашита и чувствителна.
— Не… не… не… — заплака Емъри.
Гласът й рикошира в стените и подигравателно отекна обратно към нея.
13
Наш спря на място за инвалиди пред Флеър Тауър и изключи двигателя на доджа.
— Наистина ли ще паркираш тук? — намръщи се Портър.
Наш повдигна рамене.
— Ние сме ченгета. Правим такива неща.
— Напомни ми да поискам друг партньор, когато свърши всичко това.
— Отличен план. Може би ще ми дадат някоя знойна новобранка, наскоро завършила Полицейската академия — ухили се Наш.
— Може да изискаш някоя, която е имала проблеми с баща си.
— Не си спомням да е имало такъв въпрос във формуляра, но може да съм го пропуснал.
Портиерът им отвори големите остъклени врати. Двамата детективи минаха покрай него и се приближиха до рецепцията. Портър показа значката си.
— Мезонет номер двайсет и седем?
Младата жена с късо подстригана кестенява коса и сини очи им се усмихна.
— Колегите ви дойдоха преди двайсет и пет минути. Качете се с асансьор номер шест до двайсет и седмия етаж. Мезонетът е вдясно, когато слезете. — Тя им даде електронна карта-ключ. — Това ще ви трябва.
Те се качиха в асансьор номер шест и вратата се затвори, като бързо изсвистя. Портър натисна бутона за двайсет и седмия етаж, но не се случи нищо.
— Трябва да прокараш картата през джаджата — каза Наш.
— Джаджата? Как си станал детектив, мамка му?
— Прости ми, сутринта не проверих моя календар "Дума на деня" — отвърна Наш. — Четецът на карти е ей там. Прилича на автомат за кредитни карти.
— Разбрах, Айнщайн. — Портър прокара пластмасовата карта за достъп през четящото устройство и пак натисна бутона. Този път таблото светна в яркосиньо и асансьорът започна да се издига.
След малко вратата се отвори и те се озоваха в коридор, който се простираше в двете посоки. Големи прозорци с парапети предлагаха гледки към огромен атриум на по-долния етаж. Вратата в дъното на коридора вдясно беше отворена и на прага пазеше униформен полицай.
Детективите се приближиха, показаха значките си и влязоха.
Гледката беше зашеметяваща.
Мезонетът заемаше целия североизточен ъгъл на сградата. Външните стени се състояха от прозорци от пода до тавана, опасани с балкон. Около тях се ширеше градът. В далечината се виждаше езерото Мичиган.
— Когато бях на петнайсет, стаята ми изобщо не беше като тази — подхвърли Портър.
— Моят апартамент може да се побере в тази дневна — рече Наш. — Чудя се дали да не зарежа полицията и да не стана магнат на недвижими имоти.
— Мисля, че не можеш да се впуснеш в такова нещо ей така. Вероятно ще трябва да изкараш някой курс по интернет.
Наш извади от джоба си два чифта латексови ръкавици, даде единия на партньора си и надяна другия на ръцете си.
Вътре вече работеха усилено няколко криминалисти. Пол Уотсън стоеше до библиотека, която заемаше по-голямата част на отсрещната стена. Видя ги и тръгна към тях.
— Ако е имало борба, няма никакви следи. Това е най-чистият апартамент, който съм виждал. Хладилникът е зареден догоре. В боклука намерих касова бележка отпреди два дни. Поискахме разпечатка на телефонните обаждания, но мисля, че и там няма да намерим нищо. Успях да прегледам последните десет входящи обаждания и всичките са от баща й.
— Тя има стационарен телефон? Сериозно?
Уотсън повдигна рамене.
— Може би върви с апартамента.
— Вероятно татко го е прокарал. Със стационарния телефон не можеш да твърдиш, че няма сигнал или че си пропуснал обаждането — подчерта Наш.
— Ами изходящи обаждания? — попита Портър.
— Три номера. В момента ги проверяваме — отговори Уотсън.
Портър започна да обикаля мезонета. Обувките му скърцаха по дъсчения под.
В кухнята имаше вишневочервени шкафове и тъмни гранитни плотове. Всички уреди бяха от неръждаема стомана. Печка "Вайкинг" и хладилник "Съб-Зироу". В дневната имаше голям диван от бежова кожа, разделен на секции. Изглеждаше толкова удобен, че той почувства умора само докато гледаше меките възглавници. Телевизорът беше най-малко два метра.
— Това е екран 4К — каза Уотсън.