— 4К?
— Четири пъти повече пиксели от стандартния телевизор 1080р HD.
Портър само кимна. Той имаше тръбен телевизор с екран петдесет сантиметра в дома си. Отказваше да замени допотопния апарат с плоскоекранен, докато работеше, а проклетото нещо не искаше да издъхне.
Имаше кабинет с голямо дъбово бюро. Единият криминалист копираше файловете от "АйМак" с екран седемдесет сантиметра.
— Нещо полезно? — попита Портър.
Криминалистът поклати глава.
— Не се откроява нищо. Ще анализираме файловете й и активността в социалните мрежи в Управлението.
Портър продължи към голямата спалня. Леглото беше старателно оправено. На стените нямаше плакати, само няколко картини.
— Тук нещо не се връзва.
Наш издърпа няколко чекмеджета. Всичките бяха пълни с идеално сгънати дрехи.
— Да. Прилича на образцов дом, почти инсцениран. Ако тук живее петнайсетгодишно момиче, тя е най-прибраната тийнейджърка, която съм виждал — отбеляза Наш.
На нощното шкафче имаше една-единствена снимка на жена на двайсет и пет-трийсет години. Развяна кестенява коса и най-зелените очи, които беше виждал Портър.
— Майка й? — попита той, без да се обръща определено към някого.
— Предполагам — отвърна Уотсън.
— Талбът каза, че тя починала от рак, когато Емъри била едва на три — рече Портър, докато разглеждаше снимката. — Тумор в мозъка.
— Мога да проуча този въпрос, ако искаш — услужливо предложи Уотсън.
Портър кимна и остави снимката на мястото й.
— Това би помогнало.
— Леглото е идеално опънато — каза Наш. — Не вярвам, че го е оправяло дете.
— Все още не съм убеден, че тук живее дете.
Банята беше изумителна — гранит и порцеланови плочки. Два умивалника. На пространството под душа можеше да вдигнеш купон. Портър преброи не по-малко от шест разпръсквателя на душове плюс допълнителни струйници, вградени в стените. Той се приближи до единия умивалник и докосна върха на четката за зъби.
— Още е влажна.
— Ще кажа на някого да я вземе за анализ — рече Уотсън. — В случай че се нуждаем от ДНК. Дай ми и четката за коса.
До спалнята имаше зона за отдих. На стените бяха наредени лавици, отрупани с книги, неколкостотин, може би повече, всичко от Чарлз Дикенс до Дж. К. Роулинг. На голямо, регулиращо се, пухкаво кресло в средата на стаята лежеше разтворен роман от Тад Макалистър.
— Може би, в края на краищата, Емъри живее тук — каза Портър и взе книгата. — Този роман излезе преди няколко седмици.
— Откъде знаеш? — попита Наш.
— Хедър си го купи. Тя е голяма почитателка на този автор.
— Аха.
— Вижте това — рече Уотсън, който държеше учебник по английска литература. — Спомням си, че забелязах и учебник по математически анализ на бюрото в кабинета. Това издание на "Уъртингтън Стъдис" е популярно сред онези, които учат вкъщи. Господин Талбът каза ли в кое училище учи Емъри?
Детективите се спогледаха.
— Не го попитахме.
Уотсън прелисти страниците.
— Ако учи някъде, може да намерим някои от приятелите й. — Лицето му се зачерви.
— Съжалявам. Искам да кажа, че ти може да намериш някои от приятелите й. Ако мислиш, че това ще е от полза.
Талбът беше дал на Портър визитна картичка с номера на мобилния си телефон. Той потупа джоба си, за да потвърди, че все още е там.
— Ще питам баща й, след като приключим тук.
Те продължиха по-нататък по коридора.
— Колко стаи има тук?
— Три. Вижте тази — отговори Уотсън и посочи стая вдясно.
Портър влезе вътре. На голямото легло беше сложен кош с пране. На стената над него беше закачен голям католически кръст. На нощното шкафче имаше два реда снимки в рамки.
Наш взе едната.
— Това Емъри ли е?
— Сигурно.
Снимките я показваха от прощъпалник до поразително красива девойка с тъмносиня рокля, застанала до момче на около шестнайсет години с дълга, чуплива черна коса. В единия ъгъл беше написано: "Завръщане у дома в гимназия "Уотни Вейл" 2014 г."
— Там ли учи? — попита Портър.
— Ще разбера — отговори Уотсън и посочи младежа, който стоеше до Емъри. — Мислиш ли, че това е гаджето й?
— Може би.
— Може ли да видя снимката? — попита Уотсън.
Портър му я даде.
Уотсън я обърна и внимателно я извади от рамката.
— "Ем и Тай". — Той посочи гърба на снимката. Имената бяха написани с дребни печатни букви в долния десен ъгъл.
— Елементарно, драги ми Уотсън — рече Портър.
— Не, "Уотни Вейл" е гимназия, не елементарно училище.
— Обичам този човек — засмя се Наш. — Може ли да го задържим в екипа?