Наш кимна.
— Някой й се е обадил, казал й е, че идваме…
— И аз мисля така. Тя вероятно е офейкала веднага след обаждането.
— Това не означава, че има някаква голяма конспирация. Тя може да е само нелегална емигрантка, както предположи доктор Уотсън, и Талбът не иска да я депортират — каза Наш.
— Не съм…
Наш го прекъсна, като махна с ръка.
— Тогава се обзалагам, че тя все още е някъде наблизо. Трябва да оставим някой да наблюдава мезонета.
Телефонът на Наш иззвъня и той погледна екранчето.
— Айзли е. — Наш натисна бутона, за да приеме обаждането. — Да?
Портър се възползва от възможността, за да позвъни на съпругата си. Свърза се с гласовата поща и прекъсна линията, без да остави съобщение.
Наш затвори и пусна телефона в предния джоб на панталона си.
— Айзли иска да отидем в моргата.
— Какво е открил?
— Каза, че трябва да го видим с очите си.
14
— Искаш ли мед в овесената каша, миличък?
Майка ми правеше чудесна овесена каша. Не онази, готовата. Тя купуваше сурови овесени ядки и ги сваряваше, докато станеха вълшебно вкусни, и ги поднасяше с препечена филия и сок в малкото кътче за закуска в кухнята ни.
— Да, майко — отговорих. — И още сок, моля?
Беше малко след осем в един слънчев летен четвъртък. Чух тихо почукване на рамката на мрежата против насекоми. Двамата се обърнахме и видяхме, че на малката веранда стои госпожа Картър.
Майка ми се усмихна.
— Хей. Влизай.
Госпожа Картър също се усмихна и отвори вратата. Благодарение на яркото слънце аз видях очертанията на краката й през роклята, докато тя прекрачваше прага. Госпожа Картър стисна рамото ми и се усмихна, а после леко целуна мама по бузата.
Трябва да отбележа, че след вчера, целувката беше доста кротка и смирена, но видях погледите, които двете си размениха.
Майка ми погали косата й.
— Днес косата ти изглежда поразително красива. Бих убила за такава коса. Аз пия ирландско кафе. Искаш ли?
— Какво е ирландско кафе?
— Боже, ти наистина не си запозната със светския живот, нали? Ирландското кафе е кафе с малко уиски "Джеймсън". Намирам, че това е идеално средство за ободряване в топло лятно утро — каза мама.
— Уиски сутрин? Колко дяволито! Да, моля.
Майка ми й наля вдигащо пара кафе и после извади малка зелена бутилка с жълт етикет от шкафа, който не ми беше разрешено да отварям. Махна капачката, допълни чашата и я подаде на госпожа Картър. Забелязах, че ръцете им се задържаха докоснати малко по-дълго от необходимото.
Госпожа Картър отпи глътка и се усмихна.
— Ето, за това си струва да умреш. Сигурно върши чудеса през зимата.
Мама я погледна и наклони глава настрана.
— Това не е ли същата рокля, с която беше вчера?
Госпожа Картър се изчерви.
— Да, опасявам се. Днес на всяка цена трябва да я изпера.
— Не мога да ти позволя да изкараш деня с дрехи от вчера. Ела с мен. — Майка ми стана, взе бутилката и тръгна към спалнята. — Имам няколко рокли, които вече не нося. Обзалагам се, че ще ти стоят чудесно.
Госпожа Картър се усмихна, взе ирландското си кафе и последва мама. Двете тръгнаха по коридора, влязоха в спалнята и затвориха вратата.
За момент си помислих да остана до масата в кухнята и довърша закуската си. В края на краищата, това е най-важното ядене за деня. Като растящо дете аз разбирах значението на храната. Но не го направих. Приближих се на пръсти до спалнята и долепих ухо до вратата.
От другата страна цареше тишина.
Излязох навън и заобиколих къщата.
Прозорецът на стаята на майка ми беше в източната страна, над голям розов храст, засенчен от стара топола. Като внимавах да не ме видят от улицата, аз заех позиция на дървото и се обърнах към прозореца. За жалост бях твърде нисък, със слабо момчешко тяло, и от този ъгъл виждах само тавана на стаята. Бързо изтичах до задната част на къщата и се върнах с голяма пластмасова кофа. Сложих я с дъното нагоре до дървото, качих се върху нея и пак се обърнах към прозореца.
Госпожа Картър беше с гръб към мен и гледаше майка ми, която ровеше в дрешника си с настървението на куче, което копае дупка, за да зарови любимия си кокал. Когато излезе оттам, мама държеше три рокли. Двете жени си размениха по няколко думи, но аз не чух какво казаха, тъй като прозорецът беше затворен. Майка ми никога не отваряше прозореца на стаята си, дори и в разгара на летните жеги.