Емъри се улови, че кима.
Искам само най-доброто за теб.
— Престани.
Когато си в безопасност. А дотогава… Положението е трудно, Ем. Този път не мога да ти напиша бележка и да те измъкна. Сега е много по-лошо, отколкото с директора.
— Млъкни!
Тишина.
Единственият звук беше на собственото й дишане и на кръвта, която пулсираше в ухото й, топла и тупкаща под превръзката.
Там, където по-рано беше ухото ти, скъпа.
— Моля те, престани. Моля те, млъкни.
По-добре го приеми и продължи по-нататък.
Емъри спусна крака отстрани на импровизираното легло. Колелата изскърцаха, когато количката измина няколко сантиметра, а после остърга стена и спря. Когато краката й докоснаха студения бетон, тя едва не ги вдигна обратно на носилката. Не знаеше какво има под нея и това я плашеше, но да остане на мястото си и да чака похитителят да се върне, не беше възможност за избор, за която беше готова да се замисли. Трябваше да се измъкне от тук.
Очите й се бореха с мрака, опитвайки да се приспособят и да намерят поне малко светлина, но нямаше достатъчно. Тя вдигна ръка към лицето си и я видя едва когато докосна носа си.
Емъри положи усилия да стане, без да обръща внимание на замайването в главата си и болката в ухото. Пое си дълбоко дъх, хвана се за ръба на носилката точно под мястото, където бяха закачени белезниците, и застана неподвижно, докато престана да й се гади. Беше много тъмно. Твърде тъмно.
Ами ако паднеш, скъпа? Ами ако се опиташ да вървиш, спънеш се в нещо и паднеш? Сигурна ли си, че това е разумно? Защо не седнеш и не помислиш? Какво ще кажеш?
Момичето пренебрегна гласа и предпазливо протегна лявата си ръка в мрака. Пръстите й търсеха пипнешком. Когато не намериха нищо, тя отстъпи назад към количката и стената, до която беше спряла. Подпря се с дясната ръка на количката и протегна лявата. Една стъпка, после още една…
Пръстите й докоснаха стената и Емъри едва не отскочи назад. Неравната повърхност беше влажна и мръсна. Тя бавно прокара ръка по стената, намери бразда и проследи хоризонтално ръба с връхчето на пръста си, докато намери друга бразда, този път отвесна. Схемата се повтори трийсетина сантиметра по-надолу. Правоъгълници. Блокове сгуробетон.
Знаеш ли, там, където има една стена, обикновено има и друга. Понякога има и врата и един-два прозореца. Може би трябва да се движиш по периметъра? Разбери в каква каша си се забъркала. Но си окована за онази досадна количка, която не е много подходяща за пътуване.
Емъри задърпа веригата, докато количката измина два-три сантиметра на скърцащите си колела, и се хвана за рамката. Чувстваше се малко по-безопасно, докато се държеше за металната тръба. Знаеше, че е глупаво, но…
— Майната ти — измърмори тя.
Подпирайки се с лявата ръка на стената и дърпайки количката с дясната, Емъри бавно тътреше крака. Броеше, докато вървеше, опитвайки се да добие представа какво е разположението в пространството. Направи дванайсет крачки и намери първия ъгъл. Пресметна, че първата стена е дълга около три метра.
Продължи покрай втората стена. Пак блокове сгуробетон. Емъри плъзна пръсти нагоре и надолу по стената, търсейки електрически ключ за осветление, врата или прозорец, но не откри нищо, само още блокове сгуробетон.
Тя спря за секунда, вдигна глава и се зачуди колко високо е помещението. Имаше ли изобщо таван?
Разбира се, че има таван, скъпа. Серийните убийци са умни. Ти не си първото момиче, участвало в това родео. Колко момичета е убил? Пет? Шест? Вероятно вече е издигнал рутината до наука. Сигурна съм, че стаята е затворена отвсякъде, но ти трябва да продължиш да изследваш. Това ми харесва. Много по-добре е, отколкото да седиш със скръстени ръце и да го чакаш да се върне. Би било глупаво и безсмислено. Покажи целеустременост и инициативност.
Емъри продължи да обикаля стаята. Количката оказа съпротива на ъгъла и тя гневно я блъсна.
Хей, току-що се сетих нещо. Ами ако той те наблюдава? Ако е поставил камери?
— Твърде тъмно е.
Инфрачервените камери виждат в тъмното ясно като в ден. Той вероятно е вдигнал крака на бюро някъде и с широка мазна усмивка на лицето следи Емъри. Голо момиче в кутия. Голо момиче, което се опитва да се измъкне от кутия. На последното момиче му бяха нужни трийсетина минути, докато се осмели да стигне толкова далеч в стаята. Ти постигна по-голям успех. Стигна дотук за двайсет минути. Колко вълнуващо. Колко забавно.