— Ще разкажа историята от началото. За повечето от вас това е стара новина, но Уотсън не я е чувал и може да предложи нещо ново. — Той посочи снимката в горния ляв ъгъл. — Кали Тремъл. Двайсетгодишна, отвлечена на петнайсети март 2009 година. Това е първата му жертва…
— За която знаем — прекъсна го Клеър.
— Тя е първата му жертва в схемата му като У4М, но уликите предполагат, че той е опитен и обигран и по всяка вероятност е убивал и преди това — каза Клозовски. — Никой не започва да убива по този начин. Убийците се развиват и с течение на времето разработват методи и техники.
— Родителите й съобщиха за изчезването й в онзи вторник и получиха по пощата ухото й в четвъртък. Очите й пристигнаха в събота, а езикът — следващия вторник. Всичките бяха пакетирани в малки бели кутии, завързани с черна връв, написани на ръка адреси и без абсолютно никакви пръстови отпечатъци. Извършителят винаги е изключително внимателен.
— Това предполага, че тя не е била първата му жертва — повтори Клозовски.
— Три дни след пристигането на последната кутия човек, който тичал за здраве, откри трупа й в парка "Алмънд". Беше подпряна на пейка с картонена табелка, залепена за ръцете й, на която пишеше: "Не прави зло". Ние вече бяхме забелязали метода му на действие, когато пристигнаха очите й, но написаното потвърди теорията ни.
Уотсън вдигна ръка.
Наш завъртя очи.
— Не сме в трети клас, докторе. Чувствай се свободен да говориш направо.
— Доктор? — учуди се Клозовски. — А, разбирам.
— Не съм ли чел някъде, че така убиецът е избирал жертвите си? "Не прави зло"? — попита Уотсън.
Портър кимна.
— Разбрахме го при втората жертва, Ел Бортън. Отначало мислехме, че самите жертви са направили нещо, което У4М смята за грешно и затова ги убива, но с Ел научихме, че фокусът изобщо не е върху жертвите, а върху семействата им. Ел Бортън изчезна на втори април 2010-а, близо една година след първата му жертва. Тя беше на двайсет и три. Случаят й ни беше възложен, когато родителите й получиха по пощата ухото й два дни по-късно. Когато седмица след това беше открит трупът й, Ел държеше данъчна декларация за 2008 година на името на баба й. Поразровихме се и открихме, че бабата е починала през 2005-а. Бащата на Ел три години подавал фалшиви данъчни декларации. На този етап доведохме Мат Хозман от отдел "Финансови престъпления" и той установи, че измамата е много по-сериозна. Бащата на Ел подавал данъчни декларации от името на повече от един човек, всичките починали. Бяха от дома за стари хора, на който той беше управител.
— Откъде е знаел това У4М? — попита Уотсън.
Портър повдигна рамене.
— Не съм сигурен, но новата улика ни накара да се върнем назад и да проверим семейството на Кали Тремъл.
— Първата жертва.
— Оказа се, че майка й перяла пари от банката, където работела, над три милиона долара за десет години — каза Портър.
Уотсън се намръщи.
— И пак, откъде У4М е знаел какво прави майката? Може би това е връзката. Разберете ли кой има достъп до тази информация, ще откриете самоличността на У4М.
Клозовски изсумтя.
— Да, звучи лесно. — Той стана и се приближи до дъската. — Мелиса Люмакс, третата жертва. Баща й продаваше детска порнография. Бащата на Сюзан Деворо заменяше истински диаманти с фалшиви в собствения си бижутерски магазин. Сестрата на Барбара Макинли беше блъснала и убила пешеходец шест години преди Барбара да изчезне. Никой преди У4М не е свързвал сестрата с престъплението. Братът на Алисън Крамър е имал фабрика, пълна с нелегални емигранти във Флорида. А Джоуди Блумингтън, последната жертва…
— Преди Емъри Конърс — обади се Наш.
— Съжалявам, последната жертва преди госпожица Конърс. Баща й внасял кокаин за картела "Карлито". — Клозовски почука с пръст по всяка снимка. — Всичките тези момичета са свързани с някого, който е направил нещо лошо, но между тях няма връзка. Престъпленията са произволни, няма обща нишка.
— Той раздава правосъдие — измърмори Уотсън.
— Да, и има по-добра информация от полицията. Не знаехме за никое от тези престъпления. Разкрихме ги, докато разследвахме убийствата — каза Портър. — Ако не беше У4М, тези хора все още щяха да се разхождат безнаказано по улиците.
Уотсън стана, приближи се до дъската, присви очи и разгледа снимките една по една.
— Какво става, докторе? — попита Клоз и прихна да се смее. Всички се втренчиха в него и той се намръщи.
— Какво? Значи е смешно, когато го казва Наш, но не и човекът от отдел "Информационни технологии". Сега разбирам как стоят нещата тук в подземието.