Наш сръга с лакът Портър, който се обърна и проследи погледа му до снимка в рамка на полицата над камината. Младо русокосо момиче, облечено с костюм за езда, стоеше до дорест кон. Портър стана и се приближи до нея.
— Това ли е доведената ви дъщеря?
Госпожа Талбът кимна.
— Преди четири години. Тя навърши дванайсет, един месец преди да е направена снимката. Класира се на първо място.
Портър гледаше косата й. Убиецът "Четирите маймуни" беше убил само една блондинка досега. Всички останали бяха брюнетки.
— Патриша? Какво има?
Всички се обърнаха.
На прага стоеше тийнейджърка с тениска на "Мотли Крю", бял халат и чехли. Русата й коса беше разрошена.
— Моля те, не ме наричай Патриша — троснато каза госпожа Талбът.
— Съжалявам, майко.
— Карнеги, тези господа са от чикагската полиция.
Момичето пребледня.
— Защо са дошли, Патриша?
Портър и Наш се бяха втренчили в ушите й. И двете бяха на местата си.
7
Беше започнало да ръми. Каменните стъпала бяха мокри и хлъзгави, докато двамата детективи забързано вървяха от дома на семейство Талбът към колата на Портър, паркирана до тротоара. Те се качиха, затвориха вратите и погледнаха мрачното небе.
— Това не ни трябваше точно днес — измърмори Портър. — Започне ли да вали по-силно, Артър Талбът може да се откаже да играе и ще го изпуснем.
— Имаме по-голям проблем. — Наш почука с пръст по айфона си.
— Пак ли капитан Долтън?
— Не, по-лошо. Някой е туитнал.
— Някой какво?
— Туитнал е.
— Какво, по дяволите, е туитнал?
Наш му даде телефона си.
Портър прочете дребния шрифт.
@У4МЗАВИНАГИ ТОВА ЛИ Е УБИЕЦЪТ "ЧЕТИРИТЕ МАЙМУНИ"?
Въпросът беше последван от снимка на жертвата на автобуса от сутринта, просната по лице на асфалта. В ъгъла бегло се виждаше краят на градския автобус.
Портър се намръщи.
— Кой е дал снимката на медиите?
— По дяволите, Сам. Наистина трябва да влезеш в крак с времето. Никой не е давал нищо. Някой е щракнал снимка с телефона си и я е качил тук, за да я видят всички — обясни Наш. — Така работи туитър.
— Всички? Колко хора означава всички?
Наш отново почука с пръст по телефона.
— Качено е преди двайсетина минути, лайкнато е 3212 пъти и е претуитнато повече от петстотин пъти.
— Лайкнато? Претуитнато? Говори на нормален човешки език.
— Това означава, че новината се е разчула, Портър. Плъзнала е като вирус в мрежата. Светът знае, че той е мъртъв.
Телефонът на Наш иззвъня.
— Капитанът. Какво да му кажа?
Портър запали двигателя, включи на скорост и бързо потегли по Северозападна улица към номер 294.
— Кажи му, че следваме улика.
— Каква улика?
— Семейство Талбът.
Наш изглеждаше озадачен.
— Не е семейство Талбът. Те са си вкъщи.
— Не онези Талбът. Ще побъбрим с Артър. Готов съм да се обзаложа, че съпругата и дъщерята не са единствените жени в живота му — каза Портър.
Наш кимна и отговори на обаждането. Портър чу, че капитанът крещи от мъничкия високоговорител. След като близо една минута повтаря: "Да, капитане", Наш закри с ръка телефона.
— Той иска да говори с теб.
— Кажи му, че карам. Не е безопасно да говориш по телефона, докато шофираш.
Портър рязко завъртя волана наляво и изпревари миниван, който се движеше много по-бавно от тяхната скорост от сто и четирийсет километра в час.
— Да, капитане — рече Наш. — Включвам те на високоговорител. Един момент…
Гласът на Долтън стана силен и гърмящ, когато айфонът се включи чрез "Блутут" в аудиосистема на колата.
— … в Управлението до десет минути, за да сформираме екип и да изпреварим събитията. Всеки телевизионен и вестникарски репортер драпа към мен.
— Капитане, говори Портър. И ти знаеш графика му добре като мен. Той е щял да изпрати по пощата ухото тази сутрин. Това означава, че е отвлякъл жертвата преди един-два дни. Добрата новина е, че никога не ги убива веднага, затова можем да сме сигурни, че тя все още е жива… някъде. Не знаем колко време й остава. Ако е смятал само да изтича и да изпрати по пощата пакета, вероятно не й е оставил храна и вода. Хората обикновено живеят три дни без вода и три седмици без храна. Времето й изтича, капитане. Мисля, че в най-добрия случай имаме три дни да я намерим, може би по-малко.