— Аз? — уплашва се Лина. — Аз знам само за животинския свят в тундрите.
— Самата ти си тундра! Хайде, я остави мързела, разправяй!
— Ти започни, пък аз после…
Трите, поглеждайки от време на време в книгата, минават и планините.
— Горещо! — изпъшква Льоля. — Хайде да отидем поне веднъж да се окъпем. Главата ще се поосвежи!
— Не — отговаря неумолимо Гуля. — Ако ще се занимаваме, да се занимаваме! Трябва да минем цялата география.
— Цялата! На един път! Ами утре?
— Утре ще преговаряме.
— Ами кога ще се къпем?
Гуля нищо не отговори.
Тя задържа Льоля и Лина в стаята до пет часа вечерта. Когато най-после затвори с шум книгата, те даже не повярваха на щастието си.
— Наистина ли свършихме, Гуля?
— Свършихме! Сега — на морето! Какво, вие мислите, че на мене не ми се искаше да се окъпя? Повече, отколкото на вас.
И трите момичета хукнаха в надпревара по малката напречна уличка натам, откъдето се чуваше тежкият, гръмлив шум на морето. Бяла, с червена ивица лодка отплава от брега.
— Нека сама плава — каза Гуля и като вдигна греблото, легна на задната част на лодката.
Игривите зелени вълни равномерно издигаха и спущаха лодката. Соленият вятър като със студени ръце докосваше разгорещените бузи на момичетата и развяваше косите и якичките им.
Гуля жадно дишаше приятния морски въздух.
— Ех, момичета — каза тя, — колко хубаво е, колко интересно е да се живее на света!
— Да, хубаво би било — въздъхна Лина, — само да не бяха изпитите.
Гуля се замисли за минутка.
— Аз обичам изпитите — каза тя бавно. — Макар и малко страшно, но хубаво е.
— Гулка, лъжеш?
— Не, честна дума, не лъжа. Знаете ли, момичета, пред изпит аз имам такова чувство, като пред скок във вода. И студено, и страшно, но скочиш ли — веднага ти става и топло, и весело.
Льоля сви рамене:
— Е, на някои им е весело, а на други не им е много весело.
— От тебе зависи дали да бъде много весело.
И ето че настъпи денят на изпита. Утрото изглеждаше някак си особено — синьо, чисто, като че ли го бяха проветрили морските ветрове и умили морските вълни.
Гуля облече бялата, току-що изгладена рокля. Беше й приятно, че тя е толкова светла, свежа — без нито една гънчица, без нито едно петънце. Като се оглеждаше внимателно в огледалото, тя се среса и тръгна за училище.
Майка й дълго стоя на прозореца и гледа след нея. Така съсредоточена и весела Гуля излизаше по-рано само когато отиваше да участва във филм.
В класа беше тихо и тържествено. На дъската с кафяви, зелени и сини петна пъстрееше огромна карта на СССР.
Учителката по география, Вера Андреевна, с побеляла коса, спокойна, в нова официална рокля, изпитваше Гулината приятелка Льоля. Асистентите внимателно слушаха едва разбираемото мърморене на Льоля. Показалката в ръката й несигурно се луташе по картата, сякаш не знаеше на какво да се спре.
— Провали се! — с ужас шепнеше Лина на ухото на своята съседка Гуля. — И аз също ще се проваля. Оле-ле, как ме е страх! А тебе?
Гуля помисли: „Страх ли ме е?“. И отговори:
— Не, не ме е страх!
И когато до нея стигна гласът на Вера Андреевна: „Корольова!“, Гуля стремително скочи от мястото си. Някои от децата дори се засмяха. Но тя, без да се обръща, така се устреми към масата на изпитната комисия, сякаш това беше не маса, а бариера, която тя трябваше да премине на всяка цена.
На нея й се стори, че Вера Андреевна я погледна някак си накриво, боязливо и недоверчиво, и Гуля изведнъж си спомни за оня нещастен и позорен ден, когато тя стоеше с клюмнала глава до същата тази „няма“ карта и не можеше да покаже нито една река, нито една планина. Чудна работа! Тогава тя наистина беше няма, тази голяма географска карта, и просто нищо, дето се казва, нищичко не говореше на Гуля, а сега трябваше само да погледне на нея и тя с всяка своя чертичка, с всяка извивка започваше да й подсказва.
— Вземи билет, Корольова — каза Вера Андреевна.
Сърцето на Гуля трепна и спря за миг. Тя огледа еднаквите карирани листчета хартия.
„Кое ли от тях е моето? Е, нека е това — третото отляво.“
Тя разгъна листчето и прочете високо: „Източносибирската част на СССР“.
И тутакси паметта й послушно отвори пред нея същата оная страница на учебника, на която беше написано:
Източносибирската планинска страна е разположена между реката Енисей и бреговете на Тихия океан.