Единственият ден от седмицата, който очакваше с нетърпение, бе сряда. Тогава можеше да избяга от „Сейнт Андрюс“ по обяд и да се прибере едва след като изгасят осветлението. Щом прозвучеше училищният звънец, той се мяташе на велосипеда си и изминаваше единайсетте километра до най-близкия хиподрум, където си прекарваше чудесно. На дванайсетгодишна възраст се смяташе за специалист по конни надбягвания и му се искаше да има повече собствени пари, за да започне да залага сериозно. След последното надбягване отиваше в сградата на „Куриер“ и наблюдаваше отпечатването на първото издание.
Също като баща си, Кийт се чувстваше по-спокойно в компанията на журналисти и любители на конните надбягвания, отколкото на синовете на мелбърнското висше общество. Как копнееше да каже на класния си ръководител, че след завършване на училище мечтае да стане кореспондент в „Спортинг Глоуб“, един от бащините му вестници. Но не издаде тайната си на никого, защото се боеше, че могат да съобщят на майка му, която вече намекваше, че има други планове за бъдещето му.
Когато сър Греъм го бе водил на хиподрума - без да обяснява на майка му или на госпожица Стедмън къде отиват, - Кийт бе гледал как баща му залага големи суми на всяко надбягване. От време на време даваше на сина си по няколко монети, за да опита и той късмета си. Отначало залаганията на Кийт отразяваха избора на сър Греъм, а после, за своя изненада, той откри, че обикновено се прибира вкъщи с празни джобове.
След няколко такива пътувания в сряда следобед и след като откри, че повечето му пари отиват в голямата кожена чанта на букмейкъра, Кийт реши да влага по едно пени седмично в „Спортинг Глоуб“. Докато разлистваше страниците, той научаваше формата на всеки от жокеите, треньорите и собствениците, признати от „Виктория Рейсинг Клъб“, но дори с тези новооткрити знания, изглежда, продължаваше да губи също толкова редовно. До третата седмица на учебния срок често беше проиграл всичките си джобни пари.
Животът му се промени в деня, в който забеляза във вестника реклама на книга, озаглавена „Как да победите букмейкъра“ от някой си Джо Късметлията. Уговори Флори да му заеме половин крона и прати пощенска поръчка на посочения в обявата адрес. В последвалите деветнайсет дни до получаването на книгата всяка сутрин посрещаше пощальона. От момента, в който разгърна първата страница, Джо Късметлията измести Омир. След като я прочете два пъти, той беше убеден, че е открил система, която му гарантира постоянни успехи. Следващата сряда се върна на хиподрума, като се чудеше защо баща му не се е възползвал от безпогрешния метод на Джо Късметлията.
Тази вечер Кийт се прибра вкъщи, след като за един следобед се раздели с джобните си пари за цял срок. Отказа да обвини автора на книгата за провала си и реши, че просто не е разбрал правилно системата. След като за трети път прочете „Как да победите букмейкъра“, той откри грешката си. Както се обясняваше на страница седемдесет и първа, трябваше да започнеш с известен капитал, иначе никога не можеше да се надяваш на победа. На страница седемдесет и втора се предлагаше сумата да е 10 лири, но тъй като баща му все още се намираше в чужбина, а любимата максима на майка му беше „нито взимай, нито давай на заем“, Кийт нямаше как да докаже правотата на Джо Късметлията.
Затова стигна до заключението, че се налага по някакъв начин да спечели малко пари, но тъй като училищният правилник го забраняваше през учебно време, трябваше да се задоволи с поредното препрочитане на „Как да победите букмейкъра“. Ако тази книга влизаше в конспекта, на изпитите в края на срока щеше да получи „отличен“.
През ваканцията Кийт се върна в Турак и обсъди финансовите си проблеми с Флори. Тя му обясни няколко начина, по които някога братята й печелели джобни пари. Той послуша съвета й и следващата събота отиде на хиподрума, този път не за да залага - все още нямаше нито пени, - а за да събира тор зад конюшните в чувала от захар, който му беше дала Флори. После се върна в Мелбърн с тежкия си товар, поставен между дръжките на кормилото, и започна да изсипва торта в лехите на роднините си. След десет дни и четирийсет и седем такива пътувания имаше трийсет шилинга, бе задоволил нуждите на всичките си роднини и се прехвърли при техните съседи.
До края на ваканцията събра три лири и седем пенса. След като получи от майка си една лира джобни пари за следващия срок, той нямаше търпение да се върне на хиподрума и да стане богат. Единственият проблем беше изречението на страница седемдесет и втора, повторено на седемдесет и трета: „Не се опитвайте да приложите системата с по-малко от 10 лири“.