- Напълно - отвърна Таунсенд. Чувстваше се така, сякаш е изиграл десет рунда с боксьор тежка категория.
- Разбира се, можете да се възползвате от съвета на адвоката си. В такъв случай с удоволствие ще ви предложа някоя от нашите стаи за консултации.
- Не е необходимо - каза Кийт. - Ако не беше съгласен с някой момент от вашето изложение, адвокатът ми отдавна щеше да го е заявил.
Том си позволи да се усмихне и каза:
- Ще ви окажа пълно съдействие.
- Чудесно - рече госпожа Бересфорд. - Навярно бихте могли да започнете, като ми предадете кредитните си карти.
Три часа по-късно Таунсенд се изправи от стола си, ръкува се с Елизабет Бересфорд и окончателно изтощен, я остави да продължи работата си с папките. Том се върна в офиса си, а Кийт неуверено се изкачи по стълбището на горния етаж и се запъти към кабинета на генералния директор. Тъкмо се канеше да почука, когато вратата се отвори и пред него застана Дейвид Гренвил с голяма чаша уиски в ръка.
- Имам чувството, че се нуждаеш от нещо ободряващо. - И му подаде чашата. - Но първо ми кажи успя ли да оцелееш след първите няколко рунда с Елизабет?
- Не съм сигурен - отвърна Кийт. - Но през следващите две седмици съм ангажиран всеки следобед от три до шест, включително уикендите. - Той отпи голяма глътка уиски и прибави: - И ми взе кредитните карти.
- Това е добър признак - рече Гренвил. - Очевидно не се е отказала от теб. Понякога веднага след края на първата среща Елизабет просто праща папките на долния етаж.
- Трябва ли да изпитвам признателност? - когато пресуши чашата, попита Таунсенд.
- Не, просто временно облекчение - каза директорът. - Чувстваш ли се в настроение да присъстваш на вечерята на банкерите? - Той му наля още уиски.
- Ами, надявах се да дойда. Но тя - Кийт посочи надолу - ми даде толкова много домашна работа за утре следобед, че...
- Струва ми се, че е по-разумно да се появиш, Кийт. При сегашните обстоятелства отсъствието ти може да се изтълкува погрешно.
- Вярно е. Но Елизабет няма ли да ме прати вкъщи още преди да са сервирали ордьовъра?
- Съмнявам се, защото съм те сложил от дясната й страна. Всичко това е част от стратегията ми да убедя финансовия свят, че твърдо стоим зад теб.
- По дяволите! Как се държи тя на такива събирания?
Директорът не мисли много преди да отговори:
- Трябва да призная, че не е от приказливите.
37. ДЕЙЛИ МЕЙЛ
2 юли 1991
Чарлз и Даяна: причини за безпокойство
- На първа линия ви търсят от Швейцария, господин Армстронг - съобщи временната секретарка, чието име не можеше да си спомни. - Някой си Жак Лакроа. На втора линия звънят от Лондон.
- Кой се обажда от Лондон? - попита Армстронг.
- Господин Питър Уейкъм.
- Помоли го да изчака и незабавно ме свържи с Швейцария.
- Ти ли си, Дик?
- Да, Жак. Как си, приятелю?
- Малко обезпокоен, Дик - чу се тихият отговор от Женева.
- Защо? - попита Армстронг. - Миналата седмица депозирах чек за петдесет милиона долара в твоя нюйоркски клон. Дори имам разписка.
- Не оспорвам този факт - отвърна Лакроа. - Обаждам се, за да ти съобщя, че днес го върнаха в банката с надпис „Невалиден“.
- Трябва да има някаква грешка - каза Армстронг. - В сметката има повече от достатъчно, за да покрие въпросната сума.
- Възможно е. Но въпреки това някой отказва да ни я преведе, а по обичайните канали стана ясно, че в бъдеще няма да осребряват никакви чекове от тази сметка.
- Веднага ще им позвъня - рече Армстронг, - и ще ти се обадя.
- Ще съм ти много задължен - отвърна Лакроа.
Армстронг затвори и забеляза, че лампичката на телефона премигва. Спомни си, че на втора линия го чака Уейкъм, и отново вдигна слушалката.
- Питър, какво става, по дяволите?
- И аз не съм съвсем сигурен - призна Уейкъм. - Късно снощи вкъщи дойдоха Пол Мейтланд и Ерик Чапмън и ме попитаха дали съм подписвал чекове на сметката на пенсионния фонд. Отговорих им точно каквото ти ми поръча, но останах с впечатлението, че Мейтланд е дал заповед да не осребряват чекове с моя подпис.
- За какви се мислят, по дяволите? - извика Армстронг. - Компанията е моя и ще правя каквото намеря за нужно.
- Сър Пол твърди, че миналата седмица постоянно се опитвал да влезе във връзка с теб, но ти не си пожелал да му се обадиш. На последното съвещание на финансовата комисия той заяви, че ако не присъстваш на заседанието на борда идващия месец, нямало да има друг избор, освен да подаде оставка.
- Да се маха - на кой му пука? Мога да назнача на негово място когото поискам.