- Можеш, разбира се - съгласи се Питър. - Но неговата секретарка ми каза, че през последните няколко дни той подготвял изявление за пресата във връзка с оставката си.
- И какво от това? - попита Армстронг. - Никой няма да си направи труда да го прочете.
- Не съм толкова сигурен.
- Какво искаш да кажеш?
- След като секретарката му си тръгна тази вечер, аз останах и успях да отворя изявлението на нейния компютър.
- И какво пише?
- Освен всичко останало, че щял да помоли Комисията по ценните книжа и валутата да наложи запор върху нашите акции, докато не бъдело проведено пълно разследване.
- Той няма право! - изкрещя Армстронг. - Трябва да получи разрешение от директорския борд.
- Струва ми се, че възнамерява да поиска такова разрешение на следващото заседание на борда - отвърна Питър.
- Тогава му дай да разбере, че ще присъствам на заседанието - изрева Армстронг, - и че единственото ни изявление за пресата ще се отнася за причините, поради които се налага сър Пол Мейтланд да бъде заменен като председател на борда.
- Може би ще е най-добре ти лично да му го кажеш -тихо рече Питър. - Аз само ще му съобщя, че възнамеряваш да присъстваш на заседанието.
- Съобщи му каквото искаш, по дяволите! Но се погрижи да не дава никакви изявления, докато в края на месеца не се върна.
- Ще направя всичко възможно, Дик, но... - В слушалката се разнесе изщракване, Армстронг се опита да се съсредоточи. Сър Пол можеше да почака. Първо трябваше да намери петдесет милиона преди Жак Лакроа да разкрие тайната му на целия свят. Въпреки всичките му усилия „Трибюн“ продължаваше да потъва. Дори след второто споразумение с профсъюзите компанията търпеше катастрофални загуби. Вече бе изтеглил над 300.000 долара от пенсионния фонд без знанието на борда, за да успокои профсъюзите и да задържи сравнително стабилни цените на акциите, като купува огромни количества от тях. Но ако през следващите няколко дни не успееше да върне парите на швейцарците, на борсата щеше да последва нов срив и този път той нямаше да разполага с източник на средства, за да закрепи положението.
В момента в Москва минаваше шест часа. Ала той подозираше, че човекът, с когото трябваше да разговаря, все още е в службата си. Вдигна слушалката и помоли секретарката да го свърже с руската столица.
Никой не се беше зарадвал повече от него, когато назначиха маршал Тюлпанов за шеф на КГБ. Оттогава няколко пъти бе ходил в Москва и беше сключил големи договори с различни източноевропейски страни. Но в последно време бе установил, че Тюлпанов вече не се отзовава с такава готовност.
Докато чакаше да го свържат, Армстронг започна да се поти. Преди години често се беше срещал с Михаил Горбачов, който, изглежда, с радост приемаше идеите му. Но после на власт дойде Борис Елцин. Тюлпанов го запозна с новия президент, но Армстронг остана с впечатлението, че нито един от двамата не го смята за важна фигура.
Той прелисти бележника си и потърси имена на хора, които можеха да му помогнат. Стигна до „К“ - Сали Кар, - когато телефонът иззвъня. Някой го попита на руски кой желае да разговаря с маршал Тюлпанов.
- Луби, лондонски сектор - отвърна Дик. Последва прещракване и в слушалката се разнесе познатият глас на началника на КГБ.
- Какво мога да направя за теб, Луби?
- Нуждая се от помощ, Сергей - каза Армстронг. Отговори му продължително мълчание.
- И в каква форма би трябвало да е тази помощ? -сдържано попита Тюлпанов накрая.
- Краткосрочен заем от петдесет милиона долара. Ще си ги получиш след месец, обещавам ти.
- Но, другарю, ти вече ни дължиш седем милиона долара. Докладваха ми, че не си ни превел печалбите от публикуването на последната ни книга.
Устата на Армстронг пресъхна.
- Зная, зная, Сергей - умолително рече той. - Но просто ми трябва още малко време и ще ти върна всичко.
- Не съм сигурен, че мога да поема този риск - след нова пауза отвърна Тюлпанов. - Не е зле да имаш предвид, Луби, че „Файнаншъл Таймс“ не се чете само в Лондон и Ню Йорк, а и в Москва. Мисля, че ще изчакам, докато не видя своите седем милиона, депозирани на съответните банкови сметки, преди да реша дали да ти заема повече. Ясен ли съм?
- Да - промълви Армстронг.
- Добре. Давам ти срок до края на месеца да изпълниш задължението си. Боя се, че после ще се наложи да прибегнем до по-строги мерки. Струва ми се, преди, много години те предупредих, Луби, че все някога ще трябва да решиш на коя страна да застанеш. Напомням ти го само защото в момента, както гласи английската поговорка, играеш и за двете страни срещу центъра.
- Не, не си справедлив - възрази Армстронг. - На твоя страна съм, Сергей, винаги съм бил на твоя страна.