Трима души се опитваха да не премигват, докато чакаха реакцията на Армстронг. Той дълбоко си пое дъх, наведе се над масата и угаси пурата си в десерта на Елизабет.
- Не - накрая отвърна Дик, запали нова пура и изпусна няколко кълба дим преди да прибави: - Просто ще изчакам да пуснеш акциите си на борсата, защото тогава ще мога да ги купя на една трета от тази цена. Така ще контролирам и двата таблоида в града и няма съмнение кой от тях ще закрия първи. - Армстронг се засмя и за пръв път се обърна към адвоката си. - Хайде, Ръсел, време е да си вървим.
Таунсенд остана на мястото си. Едва успяваше да се овладее.
- Съобщи ми, ако промениш решението си - високо каза Дик, докато тръгваше към изхода. И в момента, в който се увери, че никой не може да го чуе, каза на Кричли. - Толкова я е закъсал, че се опита да ми пробута своите акции.
- Така изглежда - съгласи се Ръсел. - Трябва да призная, че никой не го очакваше.
- Имам ли някакъв шанс да продам акциите си от „Стар“?
- Не особено голям. След този разговор скоро всички в града ще знаят, че Таунсенд продава. Тогава другите потенциални купувачи ще решат, че и двамата се опитвате да се избавите от акциите си преди цената им да е паднала.
- А колко смяташ, че ще получа, ако пусна акциите си на борсата?
- Ако ги предложиш накуп, всички ще си помислят, че се мъчиш да смъкнеш цената им, и в такъв случай ще имаш късмет, ако получиш двайсет милиона. За успешна продажба трябва да има сигурен купувач и неохотен продавач. В момента, изглежда, има само двама отчаяни продавачи.
- Остава ли ми друг избор? - докато се приближаваха към лимузината, попита Армстронг.
- Не му остава никакъв избор - каза Елизабет Бересфорд. - Ще се наложи да намеря друг човек, който е готов да купи акциите ви от „Стар“, при това за предпочитане преди Армстронг да се избави от своите.
- Защо да го прави? - попита Таунсенд.
- Защото имам чувството, че господин Армстронг е в още по-затруднено положение от вас.
- Какво ви кара да смятате така?
- Изобщо не го изпуснах от поглед. След края на речите той веднага се запъти към нашата маса.
- Какво доказва това?
- Че е мислил за едно-единствено нещо - отвърна Елизабет. - Да ви продаде акциите си от „Стар“.
На устните на Таунсенд плъзна лека усмивка.
- Тогава защо не ги купим? - попита той. - Ако получа неговия дял, бих могъл да...
- Господин Таунсенд, дори не си и помисляйте за това.
39. ФАЙНАНШЪЛ ТАИМС
1 ноември 1991
Акциите на издателски групи падат главоломно
Когато Таунсенд се качи на самолета за Хонолулу, Елизабет Бересфорд вече наполовина беше прекосила Атлантика. През последните три седмици тя го бе подложила на най-тежкия изпит през целия му живот - и също като на всички изпити, щеше да мине известно време преди той да научи резултатите.
Госпожа Бересфорд проучи всеки аспект от всяка сделка, в която някога беше участвал. Вече знаеше за него повече от майка му, жена му, децата му и данъчните власти, взети заедно. Всъщност Таунсенд се чудеше дали е останало нещо, което не й е известно - освен за забавленията му в училищния павилион с дъщерята на директора. И ако бе плащал за тях, тя несъмнено щеше да настои да й разкаже всичко с най-малки подробности.
Когато вечер изтощен се прибираше в апартамента си, Кийт обсъждаше положението с Кейт.
- Сигурен съм само в едно - повтаряше той. - Сега шансовете ми за оцеляване са в ръцете на тази жена.
Бяха приключили първия етап: Елизабет Бересфорд прие, че формално погледнато, компанията е платежоспособна. След това насочи вниманието си към втория етап: разположението на активите. Когато му каза, че госпожа Съмърс искала да си върне акциите от „Ню Йорк Стар“, Таунсенд неохотно се съгласи. Но Елизабет поне му позволи да запази контролния пакет акции на „Мелбърн Куриер“ и „Аделейд Газет“. За сметка на това се наложи да продаде „Пърт Сънди Монитор“ и „Континент“, за да задържи „Сидни Кроникъл“. Трябваше да пожертва и акциите си от своя австралийски телевизионен канал и всички губещи компании в „Мулти Медия“, за да може да продължи да издава „ТВ Нюз“.
В края на третата седмица тя приключи стриптийза и го остави съвсем гол. И всичко това заради един телефонен разговор. Таунсенд започна да се чуди колко време ще го преследват онези думи:
- Имате ли нещо против да попитам каква сума имате предвид, господин Таунсенд?