След закуска слязоха в кафенето и Таунсенд обиколи масите, за да побъбри с висшите си служители от целия свят. Накрая стигна до заключението, че или са много добри актьори, или нямат представа колко несигурно е действителното положение. Надяваше се, че е второто.
Семинара откри Хенри Кисинджър с уводна лекция за значението на връзките между тихоокеанските държави. Таунсенд седеше на първия ред и му се искаше баща му да може да чуе думите на бившия държавен секретар, който говореше за възможности, невъобразими само допреди десет години, и в които според него „Глобал“ щяла да играе основна роля. Мислите на Кийт се понесоха назад към майка му, вече над деветдесетте, и онзи ден, когато преди четирийсет години се беше върнал в Австралия. „Винаги съм мразила всякакви дългове.“ Дори си спомняше интонацията й.
През деня присъства на почти всички лекции и когато си тръгваше от всяка, в ушите му кънтяха думите „ангажираност“, „далновидност“ и „разширяване“. Преди да се оттегли в стаята си му предадоха последното съобщение от Елизабет Бересфорд: „Франкфурт и Бон се съгласиха, но поставиха тежки условия. Заминавам за Цюрих. Ще се обадя веднага щом науча решението им.“ Прекара поредната безсънна нощ в очакване на обаждането й.
Таунсенд бе предложил след Цюрих госпожа Бересфорд да пристигне направо в Хонолулу и лично да го информира за постигнатото. Но идеята не й допадна.
- В края на краищата - напомни му тя - едва ли ще допринеса за повдигане на духа, като обясня на делегатите в какво се състои работата ми.
- Може да си помислят, че сте ми любовница - отвърна Кийт.
Елизабет не се засмя.
Следобед на третия ден дойде ред за лекцията на сър Джеймс Голдсмит. Но още щом намалиха осветлението, Таунсенд започна да си поглежда часовника и да се чуди кога ще позвъни госпожа Бересфорд.
Сър Джеймс излезе на трибуната под ентусиазираните аплодисменти на делегатите. Той остави речта си на катедрата, погледна към публиката, която вече не можеше да види, и започна с думите:
- За мен е огромно удоволствие да се обърна към хора, които работят в една от най-процъфтяващите компании в света. - Кийт остана впечатлен от възгледите му за бъдещето на Европейската общност и от причините да стане депутат в Европейския парламент. - Като негов член ще имам възможността да...
- Извинете, господине. - Таунсенд вдигна очи и видя, че до него е застанал управителят на хотела. - Някаква жена ви търси от Цюрих. Твърди, че било спешно. - Кийт кимна и бързо го последва в коридора.
- Прехвърлете разговора в стаята ми - каза той и се запъти към най-близкия асансьор.
В коридора се размина с една от секретарките си, която се зачуди защо напуска лекцията на сър Джеймс, след като в програмата е написано, че трябва да произнесе благодарствена реч.
Когато Таунсенд влезе в апартамента си, телефонът вече звънеше. Той вдигна слушалката. Радваше се, че госпожа Бересфорд не може да види колко е нервен.
- Кийт Таунсенд.
- Цюрихската банка се съгласи с предложението.
- Слава Богу!
- Но на известна цена. Искат три пункта по-висока лихва за целия десетгодишен период. Това ще струва на „Глобал“ още седемнайсет и половина милиона долара.
- И какво им отговорихте?
- Че приемам условията им. Проявиха достатъчно разум, за да разберат, че са сред последните в списъка на кредиторите, така че не им дадох възможност да се пазарят.
Този път той внимателно обмисли въпроса си.
- Какви са шансовете ми за оцеляване в момента?
- Все още не повече от петдесет процента - отвърна Елизабет. - На ваше място не бих залагала на това.
- Аз нямам какво да залагам - рече Таунсенд. - Взехте ми дори кредитните карти, забравихте ли?
Тя не отговори.
- Мога ли да направя нещо?
- Просто се погрижете, когато изнасяте заключителната си реч, ясно да заявите, че сте председател на борда на най-процъфтяващата медийна компания в света, а не че е възможно да остават само няколко часа до доброволната й ликвидация.
- И кога ще науча окончателно?
- По някое време утре, предполагам - каза Елизабет Бересфорд. - Ще ви се обадя веднага след срещата си с Остин Пиърсън. - И връзката прекъсна.
Рег го посрещна на летището и потегли в лапавицата към Лондон. Армстронг винаги се дразнеше, че е забранено вечер да използва хеликоптера си над града. Когато пристигна в Армстронг Хауз, се качи направо в мезонета, събуди готвача и му нареди да приготви вечеря. Взе си продължителен горещ душ и след половин час влезе в трапезарията по халат, захапал пура.