Поднесоха му голяма чиния с хайвер и Дик загреба първата хапка с пръсти още преди да е седнал. След като позасити глада си, постави куфарчето си на масата, извади един лист и започна да проучва дневния ред на утрешното заседание на борда, като продължаваше да яде хайвер и да пресушава чаша след чаша шампанско.
След няколко минути отмести листа, убеден, че ако успее да се справи с първа точка, ще може да даде убедителни отговори на всички въпроси, които му постави сър Пол.
Отиде в спалнята, легна си и запревключва от канал на канал в търсене на нещо, което да го разсее. Накрая го приспа стар филм на Лаурел и Харди.
Таунсенд взе речта си от масата, излезе от апартамента си, слезе с асансьора на първия етаж и се запъти към конгресния център.
Дълго преди да стигне до залата можеше да чуе гласовете на делегатите. Когато влезе, хилядата висши служители замълчаха и се изправиха. Той закрачи по централната пътека, качи се на трибуната и остави речта си на катедрата, после погледна надолу към публиката - едни от най-талантливите мъже и жени в медийния свят, някои от които бяха в компанията повече от трийсет години.
- Госпожи и господа, ще започна с това, че „Глобал“ никога не е бил в по-добра форма да посрещне предизвикателствата на двайсет и първи век. В момента контролираме четирийсет и една телевизионни и радиостанции, сто трийсет и седем вестника и двеста четирийсет и девет списания. И разбира се, неотдавна прибавихме диаманта в короната: „ТВ Нюз“, най-продаваното списание в света. С такъв актив „Глобал“ е най-мощната комуникационна империя на земята. Нашата задача е да останем световни лидери и аз виждам пред себе си хора, които всеотдайно служат на компанията. През следващите десет години... - Още четирийсет минути Таунсенд говори за бъдещето на корпорацията и ролите, която всички те ще играят в нея, като завърши с думите: - Тази година беше рекордна за „Глобал“. Когато догодина отново се срещнем, нека затрудним нашите критици, като се справим още по-добре.
Всички се изправиха и го аплодираха. Ала докато ръкоплясканията утихваха, той не можеше да не си спомни, че на следващата сутрин в Кливланд ще се проведе друга среща, на която ще се зададе един-единствен въпрос, който определено нямаше да бъде последван от аплодисменти.
Докато делегатите се разотиваха, Кийт обикаляше залата и с престорено бодър вид се сбогуваше с някои от най-висшите си служители. Надяваше се, че когато се върнат в родината си, няма да ги посрещнат журналисти от конкурентни вестници и да ги попитат защо компанията е обявила доброволна ликвидация. И всичко това само защото някакъв банкер от Охайо е казал: „Не, господин Таунсенд, искам петдесетте милиона да бъдат изплатени до края на работния ден. Иначе няма да имам друг избор освен да предам въпроса в ръцете на министерството на правосъдието.“
Веднага щом успя да се измъкне, Кийт се върна в апартамента и си събра багажа. Откараха го на летището, където го очакваше самолетът. Дали утре щеше да пътува във втора класа? Нямаше представа колко го е изтощил семинарът, но минути след като закопча колана си, заспа дълбоко.
Армстронг възнамеряваше да стане рано, за да има време да унищожи различни документи от сейфа си, но го събудиха ударите на Биг Бен, предшестващи новините в седем часа. Той изруга часовата разлика, стана, облече се и влезе в трапезарията. Закуската вече го очакваше: бекон, наденички, кървавица и четири пържени яйца, които проми с пет чаши черно кафе.
В 07.35 излезе от апартамента и се спусна с асансьора на единайсетия етаж. Излезе на площадката, включи осветлението, бързо закрачи по коридора, мина покрай бюрото на секретарката и спря, за да набере кода на клавиатурата до вратата на кабинета си. Когато лампичката светна зелено, влезе вътре.
Без да обръща внимание на купищата очакващи го на бюрото писма, Дик се запъти право към големия сейф. Последва по-дълъг и по-сложен код, след което той отвори тежката врата.
Първата папка, която извади, носеше надпис „Лихтенщайн“. Той отиде при машината за унищожаване на документи и започна да пуска вътре лист след лист. Върна се при сейфа, извади втора папка, озаглавена „Русия (договори за книги)“, и изпълни същата процедура. Беше преполовил „Територии на разпространение“, когато зад него се разнесе мъжки глас:
- Какво правиш тук, по дяволите? - Армстронг се обърна и фенерчето на пазача го заслепи.
- Махай се оттук, идиот такъв! - извика той. - И затвори вратата.