- Извинете, господине - отвърна пазачът. - Никой не ми каза, че сте в сградата. - Дик продължи да унищожава документи още четирийсет минути, докато не чу, че идва секретарката му.
- Добро утро, господин Армстронг - весело поздрави тя, без да отваря вратата. - Нуждаете ли се от помощ?
- Не - надвика шума на машината той. - Ще дойда след няколко минути.
Ала изтече още почти половин час преди най-после да отиде при нея.
- Колко време остава до заседанието на борда?
- Малко повече от половин час - отвърна тя.
- Помоли господин Уейкъм веднага да дойде при мен.
- Господин заместник-председателят няма да идва днес, господине - каза Памела.
- Няма да идва ли? Защо? - изрева Армстронг.
- Разболял се е от грип. Вече е пратил извиненията си на секретаря на компанията.
Дик се върна на бюрото си, потърси номера на Питър в бележника си и го набра. Телефонът иззвъня няколко пъти преди да отговори женски глас.
- Питър там ли е? - попита той.
- Да, но е на легло. Много е зле и докторът каза, че му трябват няколко дни почивка.
- Повикайте го.
Последва продължително мълчание, после се обади пресипнал глас.
- Ти ли си, Дик?
- Да. Как си мислиш, че ще пропуснеш толкова важно заседание на борда, по дяволите?
- Съжалявам, Дик, но съм болен от грип и докторът ми препоръча няколко дни почивка.
- Не ми пука какво ти е препоръчал докторът - отвърна Армстронг. - Искам да присъстваш на заседанието. Ще ми трябва подкрепата ти.
- Ами, щом смяташ, че се налага...
- Налага се - каза Дик. - Така че побързай.
Той седна зад бюрото си и си погледна часовника. До заседанието оставаха само десетина минути. Но нито един от директорите не се бе отбил да го поздрави или за да се увери, че има подкрепата му за някакво предложение. Сигурно просто не знаеха, че се е върнал.
Памела нервно влезе в кабинета и му подаде дебела папка с доклади върху дневния ред на заседанието. Както знаеше от предната вечер, първа точка гласеше „Пенсионният фонд“. Но в папката нямаше никаква информация по въпроса - първите обяснителни бележки се отнасяха за втора точка: спадането на тиража на „Ситизън“, след като „Глоуб“ беше намалил единичната си цена на десет пенса.
Армстронг продължи да чете, докато секретарката не влезе, за да му съобщи, че е десет без две минути. Той стана, взе папката и уверено излезе в коридора. Докато вървеше към заседателната зала, служителите, с които се разминаваше, го поздравяваха. Дик топло се усмихваше, макар че не винаги си спомняше имената им.
Когато наближи отворената врата на залата, чу разговорите на другите директори. Ала в момента, в който влезе, се възцари зловеща тишина.
Когато самолетът започна да се спуска към летище „Кенеди“, стюардесата го събуди.
- Някоя си госпожа Бересфорд се обажда от Кливланд. Твърди, че ще приемете разговора.
- Току-що излизам от срещата с Пиърсън - каза Елизабет Бересфорд. - Продължи цял час, но когато го оставих, все още не беше взел решение.
- Още не е взел решение ли?
- Не. Първо трябвало да се консултира с финансовата комисия на банката.
- Но след като всички други банки се съгласиха, Пиърсън определено не може...
- Може, разбира се. Спомнете си, че той е президент на малка банка в Охайо. Не е заинтересован от онова, с което са се съгласили други банки. И след лошата информация за вас във вестниците от последните няколко седмици в момента се интересува от едно-единствено нещо.
- И какво е то?
- Да се подсигури.
- Но нима не разбира, че ако не приеме плана, ще се откажат и всички останали банки?
- Да, разбира го, но когато му го заявих, само сви рамене и отвърна: „В такъв случай просто ще трябва да рискувам заедно с всички“.
Таунсенд понечи да изругае.
- Но все пак ми обеща нещо - прибави Елизабет.
- Какво?
- Че ще се обади веднага щом комисията вземе решение.
- Адски великодушно. И какво да направя, ако не се окаже благоприятно?
- Да дадете изявление за пресата, както се договорихме - каза тя.
На Таунсенд му се пригади.
След двайсет минути той тичешком излезе от терминала, качи се на очакващата го лимузина и набра номера на манхатънския си апартамент. Кейт сигурно стоеше до телефона, защото отговори незабавно.
- Някакви новини от Кливланд? - бе първият й въпрос.
- Да. Елизабет се срещнала с Пиърсън, но той още не бил взел решение - отвърна Таунсенд, докато автомобилът се вливаше в оживения трафик по Куинс Булевард.
- Какви са шансовете да продължи срока на заема?
- Вчера зададох на Елизабет същия въпрос и според нея са петдесет процента.