- Малко над четиристотин милиона. Благодарение на добрата инвестиционна политика на нашия управител успяхме да изпреварим инфлацията.
- Значи имаме над триста милиона излишък, така ли?
- Точно така, господине, но законът изисква винаги да...
Таунсенд затвори, вдигна очи и видя ужасеното лице на адвоката си.
- Нали не мислиш да... - почна Том.
В същия момент госпожа Бересфорд влизаше при Хедър.
- Трябва спешно да видя господин Таунсенд - каза тя.
- Само не ми казвайте, че Пиърсън е променил решението си! - възкликна секретарката.
- Не, няма нищо общо с Пиърсън. Става въпрос за Ричард Армстронг.
- За Армстронг ли?
- Открили са трупа му в морето. Според първите получени съобщения се е самоубил.
- Боже! Влизайте, госпожо Бересфорд. В момента при него е Том Спенсър.
Том бе оставил вратата отворена и дори без да влиза, Елизабет можеше да чуе разгорещения спор. Когато се чуха думите „пенсионен фонд“, финансистката се закова на място и смаяно се заслуша в разговора между Таунсенд и неговия адвокат.
- Не, изслушай ме, Том - казваше Таунсенд. - Нямам намерение да нарушавам изискванията на закона.
- Надявам се, че ще оставиш на мен да преценя това -отвърна Спенсър.
- Да приемем, че по-късно днес върху акциите на „Армстронг Комюникейшънс“ бъде наложен запор.
- Основателно предположение - съгласи се Том.
- Следователно на този етап няма смисъл да ги купувам. В момента ни е известно само, че Армстронг е изчерпал пенсионния фонд, така че когато отново пуснат акциите на борсата, цената им със сигурност ще е адски ниска.
- Все още не виждам с какво ти помага това.
- Как с какво?! Също като някой древен кръстоносец, понесъл знамето на правдата, аз ще се появя на бял кон и ще спася компанията.
- И как ще го направиш?
- Просто като слея двете компании.
- Но те никога няма да се съгласят. На първо място, управителите на пенсионния фонд на „Ситизън“ не биха рискували да...
- Ще рискуват, щом установят, че излишъкът в нашия пенсионен фонд покрива загубите в техния. Това едновременно ще реши два проблема. Първо, няма да се наложи британското правителство да бърка в специалния си резервен фонд.
- И второ? - все още скептично попита Том.
- Второ, пенсионерите ще спят по-спокойно, ако знаят, че няма да прекарат остатъка от живота си в бедност.
- Но Комисията по монополите и корпоративните сливания няма да позволи да притежаваш двата най-големи таблоида във Великобритания.
- Възможно е - отвърна Таунсенд. - Но не могат да ми попречат да купя всички регионални издания на Армстронг - които по начало трябваше да са мои.
- Виж сега, те може и да се съгласят, но акционерите...
- На акционерите няма да им пука за четирийсетте и шест процента на Армстронг от акциите на „Ню Йорк Стар“.
- Малко е късно да мислиш за това - каза Спенсър. -Ти вече изгуби пълния контрол над вестника.
- Не още - възрази Кийт. - Ще подпиша окончателните документи чак другия понеделник.
- Ами „Ню Йорк Трибюн“? - попита Том. - Армстронг може да е мъртъв, но ти просто ще наследиш всичките му проблеми. Въпреки неговите твърдения вестникът продължава да губи над един милион седмично.
- Но положението ще се промени, ако направя онова, което Армстронг трябваше да направи още в самото начало - да спре вестника. По този начин ще имам монопол в града и никой няма да е състояние да го оспори.
- Но даже да се разбереш с британското правителство и Комисията по монополите и корпоративните сливания, какво те кара да смяташ, че бордът на „Армстронг Комюникейшънс“ ще се съгласи с плана ти?
- Защото не само ще възстановя загубите на пенсионния им фонд, но и ще им позволя да запазят контрола си върху „Ситизън“. И това няма да наруши закона, тъй като излишъкът в нашия фонд е предостатъчен, за да покрие липсите в техния.
- Все още смятам, че ще направят всичко възможно, за да ти попречат - каза Том.
- Не и когато „Глоуб“ всяка сутрин напомня на трийсет и петте хиляди бивши служители на „Ситизън“, че проблемът с пенсиите им има съвсем просто решение. След няколко дни ще започнат да демонстрират пред Армстронг Хауз с искане бордът да одобри сливането.
- Но само ако парламентът се съгласи. Лейбъристките депутати те мразят повече, отколкото мразеха Армстронг.
- Просто ще се погрижа тези депутати да получат купища писма от своите избиратели. Писма, които да им напомнят, че до изборите остават няколко месеца и че ако...
Кийт вдигна очи и видя застаналата на прага Елизабет Бересфорд. Гледаше го по същия начин както в деня, в който се бяха запознали.