- Всъщност това е едно от нещата, заради които ти се обаждам - рече Таунсенд. - Но първо трябва да ти поискам съвет.
- Разбира се, Кийт. Винаги можеш да разчиташ на мен. Но може би ще е по-добре първо да затворя вратата на кабинета си - прибави Маккрийди, вече убеден, че всички други журналисти наоколо знаят с кого разговаря.
Таунсенд нетърпеливо зачака.
- Е, с какво мога да ти помогна, Кийт? - попита малко задъхан глас.
- Името Остин Пиърсън говори ли ти нещо?
Отново настана продължително мълчание.
- Някаква важна клечка във финансовата сфера, нали? Струва ми се, че ръководи една от нашите банки или застрахователни компании. Ако изчакаш, ще проверя в компютъра.
Таунсенд отново зачака. Ако зададеше същия въпрос преди четирийсет години, навярно щеше да получи отговора след часове, а може би дори дни.
- Открих го - след няколко секунди каза мъжът от Кливланд. После замълча за миг. - Сега разбирам защо името му ми е познато. Преди четири години отпечатахме статия за него, когато стана президент на „Манюфакчърър Кливланд“.
- Какво можеш да ми кажеш за него? - попита Таунсенд. Не искаше да губи повече време с баналности.
- Почти нищо - отвърна Маккрийди, докато изучаваше екрана пред себе си и натискаше клавишите. - Изглежда образцов гражданин. Издигнал се е от обикновен банков служител, касиер на местния Ротари Клуб, изнася проповеди в методистката църква, женен е от трийсет и една години. Три деца, всички жители на града.
- Нещо за децата му?
Маккрийди продължи да натиска клавишите.
- Да. Големият му син е учител по биология в местната гимназия. Дъщеря му е медицинска сестра в „Кливланд Метрополитън“, а малкият му син съвсем наскоро е станал партньор в най-престижната правна кантора в щата. Ако се готвиш за сделка с Пиърсън, Кийт, сигурно ще се зарадваш да научиш, че има безукорна репутация.
Таунсенд не се радваше да го научи.
- Значи в миналото му няма нищо, което...
- Поне на мен не ми е известно такова нещо, Кийт - отвърна Маккрийди и бързо прегледа записките си отпреди почти пет години с надеждата да открие подробност, която да удовлетвори бившия му шеф. - Да, сега си спомням всичко. Беше стиснат като кокоши гъз. Даже не ми позволи да го интервюирам в работно време и когато вечерта отидох у тях, всичките ми усилия бяха възнаградени само с разреден ананасов сок.
Таунсенд реши, че е стигнал до задънена улица с Пиърсън и Маккрийди и че няма никакъв смисъл да продължава разговора.
- Благодаря ти, Малкълм - каза той. - Много ми помогна. Позвъни ми, ако откриеш нещо за Пиърсън.
Канеше се да затвори, когато бившият му служител попита:
- Какво друго искаше да обсъдим, Кийт? Нали разбираш, надявах се, че може да се е отворила някаква възможност в Австралия, навярно дори в „Куриер“. - Той замълча за миг. - Казвам ти, Кийт, съгласен съм даже на по-ниска заплата, стига да ми позволиш пак да работя при теб.
- Ще го имам предвид - отвърна Таунсенд, - и те уверявам, че ако ми попадне нещо, веднага ще те потърся, Малкълм.
И затвори с убедеността, че никога повече няма да разговаря с Маккрийди. Беше научил само, че господин Остин Пиърсън е образец на добродетел. Нито имаше нещо общо с такива хора, нито знаеше как да се справя с тях.
Както обикновено, съветът на Елизабет се оказваше правилен. Не можеше да направи нищо друго, освен да чака. Таунсенд се отпусна назад и кръстоса крака.
В Кливланд бе единайсет и дванайсет минути, в Лондон - четири и дванайсет, в Сидни - три и дванайсет. До шест вечерта навярно нямаше да е в състояние да контролира заглавията в собствените си вестници, още по-малко във вестниците на Ричард Армстронг.
Телефонът на бюрото му отново иззвъня - дали Маккрийди не беше открил нещо интересно за Остин Пиърсън? Таунсенд вярваше, че всеки има някаква тайна.
Той грабна слушалката.
- На първа линия е президентът на Съединените щати - съобщи Хедър. - На втора е господин Остин Пиърсън от Кливланд, Охайо. С кого желаете да ви свържа първо.
ПЪРВО ИЗДАНИЕ
Раждания, бракове и смърт