— Джак Дардън — каза Фъргъсън. — Той работи за теб през последните шест години, а сте приятели отдавна. Нямаш много приятели, нали?
— Имам достатъчно. Накъде води този разговор?
— Теб не можем дори да докоснем, но Дардън е оставил следи, по които бихме могли да поработим. Очевидно е поискал да бъде независим и е извършил някоя и друга контрабанда, след като си се пенсионирал. Разполагаме с информация, която ще му причини проблеми с гръцкото и руското правителство.
— Доказателства?
Фъргъсън кимна.
— Писмени показания, снимки. Достатъчни, за да го тикнем зад решетките за много години. Искаш ли да видиш папката?
Гарет поклати бавно глава.
— Не мисля, че би блъфирал при тези обстоятелства.
— Не блъфирам. Отиди в Афганистан и измъкни Хъдсън и Леви.
— И ще унищожиш досието на Дардън и доказателствата?
Фъргъсън кимна.
— Дардън не е важен за нас.
— Освен като инструмент за постигане на целта. За теб всички сме инструменти. Чудех се какво ли ще измислиш, за да обърнеш равновесието в твоя полза.
Тонът на Гарет бе лишен от всякаква интонация и Фъргъсън бе завладян от потискащото чувство, че се е провалил. Гарет щеше да го прати по дяволите. Може би Дардън не му бе толкова добър приятел, все пак. Не долавяше нито гнева, нито ожесточението, характерни за Гарет.
— Не се съмнявай, че ще го направя, Гарет.
— Вероятно. — Гарет довърши питието си и се изправи. — Ще ти кажа какво да направиш, Фъргъсън. Ще изтеглиш от района морските тюлени и силите на ООН, които могат да ме напълнят с куршуми. Ще се погрижиш всички да научат, че съм от добрите момчета… Поне в този случай. Хората ти не трябва дори да приближават района, освен ако не викам за помощ. А когато извикам, най-добре е да се отзовеш. Случаят не трябва да се превръща във втора Колумбия.
— Тогава нямах избор. Трябваше да се откажа от теб. Но ти успя да се измъкнеш. Ще се заемеш ли със задачата?
Гарет не му отговори.
— Довиждане, Фъргъсън.
Фъргъсън повтори.
— Ще се заемеш ли?
Гарет излезе на верандата и започна да търси номер в мобилния си телефон.
— Ще замина за Афганистан още тази вечер. Когато пристигна там, искам да ми се обади банкерът ми от Швейцария и да ме увери, че е получил папката и доказателствата, касаещи Дардън.
— Не и докато не свършиш работата.
— Няма дори пръста си да мръдна, докато не изпратиш досието в банката. Ще изпратя Дардън в банката, за да съм сигурен, че си изпълнил условието. Увери се, че си изпратил всичко.
— А какво, ако не го направя?
Гарет го гледаше втренчено право в очите.
— Ще те преследвам. Знаеш колко съм добър. Изпращал си ме на достатъчно мисии.
Фъргъсън побърза да извърне поглед.
— Сделката е може би прекалено добра за теб. — Изправи се. — Дори не знам дали ще успееш да ги откриеш.
— Ще ги открия. Разполагам с няколко следи.
Фъргъсън ококори очи.
— Излъга ме. Какви следи?
— Няма да кажа нищо нито на теб, нито на военните. Една грешна стъпка, и ще ги убият. По дяволите, самият аз ще имам късмет, ако успея да се измъкна невредим. Трябва да действам бързо. Направих резервация за Кабул още тази сутрин, веднага щом се събудих.
— Ти, кучи сине! Решил си да отидеш, а не ми спести нищо от този разговор.
Гарет сви рамене.
— Беше ми интересно какво ще използваш, за да ме заставиш да отида. — Тръгна към вратата. — Реших, че мога и да получа нещо от ситуацията, освен възможността да ме накълцат и да разпръснат частите ми из цялата планина.
— Трябва да поговорим, Емили.
Тя отвори очи и видя, че Стонтън е коленичил до нея.
— Няма никаква полза да говоря с теб. Ти не ме чуваш.
— Тогава ще говоря аз. Всъщност ще ти задавам въпроси, ти ще трябва само да ми отговаряш.
— Не знам къде е.
— Не такъв беше въпросът. — Погали я нежно по бузата. — Много се привързах към теб през тези седмици. Не мисля, че някога съм изпитвал нещо толкова… интимно. Ти си смела и прекрасна жена.
Тя потрепери от допира му, но не помръдна. През последните няколко дни той я докосваше при всяка възможност и я галеше почти с любов. Тя не обръщаше внимание. Щеше да пострада, ако окажеше съпротива.