„15 май 1918
Чаках прекалено дълго! Царят и семейството му бяха преместени от Санкт Петербург в Екатеринбург и се намират под домашен арест. Трябва да ги последвам. Няма да имам проблеми да се смеся с хората около тях. Те са селяни, аз — също. Макар и хиляди пъти по-умен, отколкото те някога ще бъдат. Все още мога да получа онова, от което имам нужда. Може би царят ще е по-склонен да ме изслуша сега, когато знае, че единствената му надежда е бягството.“
„18 юни 1918
Царят е глупак. Казва, че няма нужда от чука и неговите магьоснически сили. Закодирал е указанията към картата и в четирите амулета, които носят на шиите си дъщерите и съпругата му. Казва, че амулетите ще бъдат поставени върху картата съобразно възрастта на дъщерите му. Олга ще бъде първа. Нейният амулет покрива Санкт Петербург и показва първия маршрут вън от града. Следват Мария и Анастасия. Последният амулет — онзи, който носи царицата — показва последния маршрут и също така съдържа последните указания към съкровището, гравирани в златната лента под рисунката. Ирония на съдбата е, че рисунките изобразяват Распутин и че съобщенията са скрити в поставената в златна рамка негова молитва. Когато се съберат, те могат да отведат човек в рая или поне до картата, която сочи пътя към него.
Опитах се да го убедя да ми каже някои подробности за мястото, което е успяло да събере толкова огромно съкровище. Той спомена само, че се намира в Австрия и че е скрито така добре, че няма да бъде намерено и след хиляда години без амулетите. Щом не мога да го накарам да ми сътрудничи, трябва да бъда до него при всяка стъпка от пътя.
Царят каза, че няма да има проблеми момичетата да носят амулетите като израз на обичта им към Распутин, но съпругата му пожела да спаси перлите си и помоли сина им да носи последния амулет. Това бе моята възможност! Казах му, че това ще застраши наследника му, и му предложих да скрие последния амулет в чука ми. Бях много красноречив и му казах, че Распутин е благословил чука и той със сигурност ще му донесе допълнително богатство. Той отговори, че ще си помисли.“
„21 юни 1918
Царят изпрати за мен и каза, че ще приеме да скрие последния амулет в чука.
Да приеме? Арогантно копеле, а аз исках да му направя услуга с това. Усмихнах се, поклоних се и му казах колко съм му благодарен, че приема помощта ми.“
„5 юли 1918
Мисля, че царят планира бягството си. Мил е с всичките си надзиратели и дори планира посещение на новия Народен музей, построен от другата страна на улицата, срещу резиденцията му. Вероятно се опитва да приспи подозренията на комунистите, в чиито ръце е животът му.“
„13 юли 1918
Тази вечер дадох чука на царя. Никак не ми харесваше, че той се изплъзна от ръцете ми. Копелето не искаше дори да ми каже къде възнамерява да го скрие, докато не избягат от страната. Няма значение. Ще го намеря. Понякога се чувствам така, сякаш чукът ме познава, вика ме.
С амулетите около шиите на великите княгини ще е много по-трудно. Как да им ги отнема? Как…“
„17 юли 1918
Толкова е просто.
Засилвам влиянието си върху Юровски, главния сред надзирателите на царя. Ще стане тази вечер. Няма да позволя на царя да види лицето ми до последната минута. Трябва да знае кой е отговорен след всичкото раздразнение, което ми причини.“