— Знам. — Вярно бе, не искаше в цялата тази грозота да е замесен човек на вярата. Имаше толкова малко чисти и свети неща, към които светът да се придържа. — Вярваш, че митрополит Димитри се е свързал с Джослин и двамата са станали партньори?
— Това е вероятно развитие на нещата — каза Гарет. — Джослин има парите, а не виждам как митрополитът може да е снабдявал Михаил Зелов с исканите от него средства. Нартов е можел да финансира Михаил Зелов, защото по онова време светът е бил различен и той е използвал властта на църквата. В наше време всичко минава през очите и ръцете на счетоводителите. — Поклати глава. — Не, Джослин просто трябва да е замесен.
— Мен ме интересува по-скоро какво общо има църквата с това. — Ирана вече прелистваше книгата. — Струва ми се, че искам да узная повече за Зелов и връзката му с нея.
— Аз знам всичко, което искам да знам, за него. — Емили потрепери. — Непрекъснато мисля за това, колко много си приличат Зелов и Стонтън. Струва ми се странно двама така обладани от злото мъже, от различни поколения, да бъдат привлечени от една и съща примамка.
— Може би не е толкова странно. — Ирана не вдигна поглед от книгата. — Понякога мисля, че ако злото е достатъчно силно, то има свой собствен живот.
— Прераждане?
Тя сви рамене.
— Мисля, че всичко е възможно в Божия свят. Но не това имах предвид.
— Добре. Защото не ми се иска да мисля за това, как във всяко поколение се ражда по един Стонтън. — Обърна се към Гарет. — Кога ще се обадим на Джослин?
Той поклати глава.
— Скоро. Но може би трябва да постъпим, както предложи ти, и да посетим първо митрополит Димитри.
— Не, оставете на мен — каза внезапно Ирана. — Нали затова ме извикахте тук?
— Но тогава не мислех, че митрополитът е конспиратор — каза Гарет.
— Това нищо не променя. Говоря езика и имам нужния опит в материята. Искам да го направя.
Гарет поклати глава.
— Престани да ме предпазваш, Гарет. Ще го направя — каза Ирана. — Трябва да го направя.
Тонът й издаваше твърда, ако не и страстна, решителност. Емили си спомни студените тръпки, които я бяха полазили при думите на Ирана, че идването й тук вероятно има някакъв смисъл.
Ирана погледна Емили. Сякаш беше прочела мислите й.
— Престани да се тревожиш. — Усмихна се. — Не е ли вярно, че имам най-добра квалификация от всички ни? Ще се срещнем в резиденцията му на ярка дневна светлина. Нищо няма да се случи. — Изправи се. — А сега ще се облека и ще се обадя на митрополит Димитри.
— Може да откаже да те приеме — каза Емили.
— Вярвам, че ще ме приеме. — Тръгна към банята. — Всъщност сигурна съм, че ще ме приеме.
— Предполагам, че Бог ти е вдъхнал тази увереност? — запита Емили.
— Не, за Бога! Просто интуиция. Понякога всички ние имаме своите предчувствия.
— Защо да не дойда с теб?
Ирана се засмя.
— Интуицията ми казва не. Всичко ще бъде наред, Емили. — И се скри в банята.
— Не искам да отиде сама — каза Емили. — Защо не иска да ме послуша?
— Може би възразява на опитите ти да я закриляш. Чувал съм, че независимите жени имат склонност силно да се съпротивляват на подобни опити.
— Не е забавно.
— Знам. Проблемът е голям. — Хвана я за ръката. — Няма да й позволя да се види с митрополита, без да бъде защитена. Отказа да я придружа, но ще накарам Дардън да я закара и да остане наблизо.
Изпълни я облекчение.
— Знам, че е права и че посещението при митрополита не трябва да е… Просто идеята не ми харесва.
— Имаш предчувствие?
Тя кимна.
— И Дардън няма да я изпуска от поглед?
Той кимна.
— Знам, че това няма да е достатъчно за теб, затова ние двамата ще седим в кола, паркирана на две пресечки оттам. Просто за всеки случай.
Тя не проговори няколко секунди.
— Това няма да се хареса на Ирана.
— А ще те спре ли?
— Не, по дяволите! — възкликна Емили.
— Чудесно — усмихна се той. — Това ще ми даде допълнителни доводи, когато по-късно обсъждаме вмешателството с цел закрила на нечий живот. — Стана и тръгна към вратата.
— Ще отида да говоря с Дардън.
Митрополит Димитри затвори телефона и се облегна назад. Защо се беше съгласил да се види с Ирана Повак? Тя му бе предоставила кратка информация за себе си, произхода и опита си. Само споменаването на Емили Хъдсън не трябваше да е достатъчно да спре напиращите на устните му възражения и да се съгласи да я приеме. Може би трябваше да откаже и да поръча на икономката да я отпрати, ако се появи на прага му. Така щеше да бъде най-благоразумно. И по-безопасно.