Но аз вече не искам да съм в безопасност, помисли си уморено. Вече му ставаше неприятно да се грижи за собствената си безопасност, защото той нямаше никакво значение. Кой знаеше кое е правилно и кое — грешно? Цял живот бе сигурен в преценката и веруюто си. Къде бе отишла тази сигурност? Защо бе прекрачил зад тези граници?
Протегна бавно ръка и набра номера на Питър Джослин.
— Съгласих се да се видя с Ирана Повак. Твърди, че е приятелка на Емили Хъдсън.
— Знам коя е — каза Джослин. — Стонтън ми каза. Грешка е да се видиш с нея, Димитри.
— Исках ти да ми го кажеш. Търсех извинение да я отпратя. — Погледна през прозореца към червените рози, цъфтящи в градината. Беше прекалено късно за рози, но Джослин му бе дал някакви издръжливи растения, които цъфтяха няколко пъти в годината. — А когато човек си търси извинения, обикновено е сгрешил. — Направи пауза. — Грешим ли, Питър?
Мълчание.
— Не знам. Вероятно грешим. Но не можем да се върнем обратно.
— Да, не можем. — Беше прекалено късно. Прекалено много неща се бяха случили. И прекалено много хора бяха изгубили живота си. — Но вероятно можем да сключим мир и да намерим покой.
— Не ми харесва как звучи това. Виж, на път съм към теб. Не разговаряй с никого, докато не пристигна.
— Само с Ирана Повак. Седя си тук и гледам красивите рози, които ти ми даде. И се питам защо й разреших да дойде. И знаеш ли какво реших? Понякога Бог ни изпраща вестител и ако сме мъдри, ние не го отпращаме. Може би съм почувствал, че тази жена е моят вестител.
— Димитри, ти просто си уморен и обезкуражен. Да поговорим и може би ще стигнем до…
— Прав си, уморен съм. Днес се чувствам много стар. — Стана. — Излизам навън, в моята пълна с рози градина. Ще поседя на слънчевата светлина и ще чакам Ирана Повак.
— Не се виждай с нея — побърза да каже Джослин. — Ще пристигна възможно най-бързо. Отпрати я. Не прави нищо, което…
— Довиждане, Питър. — Затвори и изключи телефона си. Тръгна към френските прозорци, от които се излизаше в градината. Слънцето грееше ярко и той знаеше, че ароматът на розите ще витае във въздуха около пейката до фонтана. Икономката му щеше да доведе Ирана Повак тук, след като тя пристигнеше.
Ела, вестителю. Пречисти душата ми.
Огромната тухлена сграда се намираше в покрайнините на Екатеринбург и бе заобиколена от няколко също толкова престижни на вид сгради. Ирана гледаше широките, извити във формата на арка, прозорци и масивната махагонова врата, докато Дардън паркираше колата пред нея.
— Много впечатляващо — прошепна тя, след като той й отвори вратата, за да слезе. — Добре, Дардън, аз влизам.
— Не. Имам заповеди да остана с теб. Заповеди.
— А моите заповеди са да ме чакаш тук. — Тръгна към вратата. — Не искам да ми се мотаеш в краката.
— Какво значение има дали ще дойда с теб? Ще си държа устата затворена.
Тя не бе сигурна защо настоява. Действаше единствено по инстинкт.
— Има значение. Остани тук. — Изкачи трите входни стъпала. — Сигурна съм, че Гарет и Емили ще сметнат това разстояние за достатъчно близо.
— Грешиш, Ирана — каза Емили, появила се иззад ъгъла. Ирана отвори уста да възрази, но Емили вдигна ръка. — Гарет каза да те чакаме на една пресечка разстояние, за да не се ядосаш. След като размислих, разбрах, че не давам и пет пари дали си ядосана. Двамата с Гарет правите за мен онова, което смятате за най-добре, още от мига, в който се срещнахме. Защо аз да не постъпвам по същия начин с вас? Ще ви дам достатъчно лично пространство. Ще седя във фоайето, докато разговаряш с митрополит Димитри, но ще бъда много по-близо от една пресечка разстояние.
Ирана я гледа секунда, после се усмихна.
— Ще трябва да те просна в безсъзнание, за да ти попреча да дойдеш с мен, нали?
— Ако мислиш, че си достатъчно силна.
— Достатъчно силна съм, но е трудно да победиш любовта със сила. Става прекалено сложно. — Протегна ръка към звънеца. — Това, че те е грижа за мен, стопля сърцето ми. Но наистина мисля, че ще получа повече информация, ако съм насаме с митрополита. Когато разговаряхме по телефона, имах неясното впечатление, че той иска да… — Сви рамене. Не беше сигурна дали може точно да опише какво бе почувствала, когато бе чула гласа на митрополит Димитри по телефона. — Можете да ме охранявате и от по-голямо разстояние. Разбираш ли?