— И не сте казали на никого другиго през всичките тези години? Дори след смъртта на Нартов? Знаели сте, че чукът е в музея, и не сте се опитали да го измъкнете оттам?
— И защо да го правя? Нищо не се промени в правителството след осемдесетте години на двайсети век. Комунистите щяха да заграбят царското съкровище и да го използват, за да държат народа под ботуша си. След смъртта на Нартов исках единствено да вървя по стъпките му. Той взе решението, аз просто трябваше да го следвам. — Направи гримаса. — Макар че едва не го провалих. Преди две години патриархът ме извика в Москва за месец. Когато се върнах, открих, че уредникът на музея е дал експонатите назаем на музей в Афганистан. Не можах да върна експозицията. Районът бе отцепен заради ожесточените схватки. Можех само да наблюдавам и да чакам.
— Докато Николай Зелов не е дошъл да ви види.
Той кимна.
— Стори ми се, че Михаил Зелов е излязъл от гроба и се опитва да разруши постигнатото от Сергей Нартов.
— Властта на комунистите е била много по-малка.
— Но те нямаше да позволят съкровището на царя да напусне страната. Щяха да го използват. А ако не го бяха направили, наследниците на Романов щяха да се бият за дела си през следващите петдесет години.
— А вие нямаше да позволите това да се случи.
— Ако някой трябваше да получи милиардите на царя, то това трябваше да са хората, които имаха нужда от тях. По света безброй благотворителни организации имат нужда от помощ. Децата винаги са извиквали съчувствие у мен. Специалните деца, гладуващите деца, онези, пострадали от малтретиране. Исус е казал: „Оставете децата да дойдат при мен.“ Помислих, че на моя приятел Нартов ще се хареса, ако мога да им помогна. Той бе пазил чука през всичките тези години, за да предотврати използването на съкровището от хора, които могат да причинят само зло и разруха. Веднъж ми каза, че единственият начин да спечелим съкровището, е да го оставим там, където е. Аз трябваше да защитя чука, да защитя децата. Но сега имам амулетите и мога да върна съкровището на света. Не е ли по-добре чукът да е у мен, отколкото у някого, който няма да го пази като мен?
Ирана поклати глава удивена. За мъж на неговите години и с неговото образование, виждането му за нещата бе прекалено опростено. Очевидно смяташе, че съкровището принадлежи по-скоро на Сергей Нартов, отколкото на царя или на някого другиго. Приятелят му го бе пазил предано и следователно имаше повече право над него от всички други.
— Не вярвам правителството да се съгласи с вас.
— Точно така. И аз това ти казвам, дете. — Погледът му бе проницателен, очите — присвити. — Но ти си съгласна с мен, нали? Знаех, че ще се съгласиш с мен.
— Съгласна съм, че нуждаещите се ще се облагодетелстват повече от бюрократите, но вие нямате право да вземете това, което не е ваше. — Усмихна се. — Добрите самаряни трябва сами да заработят благата си, митрополит Димитри. А не да ги вземат от другите.
— Оценявам факта, че не употреби думата крадат. — Засмя се. — Признавам, че аз извърших този грях. Но бих могъл да живея с него, ако така ще нахраня хиляди гладни деца. — Усмивката му се стопи. — Не мога обаче да живея с ужаса, произлязъл от всичко това. Когато Джослин ми каза какво е сторил Стонтън, бях изумен. Никога не съм смятал, че може да се случи нещо подобно. И трябва да поема вината.
— Парите е дал Джослин.
— Опитваш се да намериш извинение за мен? Питър е добър човек. Аз го въвлякох в плана си. — Поклати глава и се поправи. — Не, в мечтата си. Толкова добър човек… Дори в този момент пътува насам, за да се опита да ме защити.
— И какво искате да направите сега?
Той изправи гръб.
— Искам да седя тук, на слънчевата светлина. По-късно ще се моля и ще оставя Бог да реши кое е най-добре. — Усмихна се. — Вярвам, че вече работи по въпроса. Все пак, изпрати ми вестител.
Тя поклати глава.
— Накарах те да се почувстваш неудобно — каза той. — Понякога вестителите не осъзнават мисията си. — Погледът му изучаваше лицето й. — Но мисля, че ти си чувствителна за… нещо. Усещам болка в теб. Кажи ми, нараних ли те, дете?
— Не, не сте ме наранили, митрополит Димитри.
— В такъв случай, ще се моля болката да те напусне. — Затвори очи. — Няма повече да говорим за това. Но искам да знаеш, че ми носиш утеха.
— Не знам защо. Не мога да запазя тайната ви.
— Ще постъпиш, както трябва. Но ще останеш ли с мен още малко? Не всеки ден при мен идва вестител. От теб се излъчва… благословено спокойствие.