— Млъкна. Нима тази мисъл те тревожи? Мисля отново да ти позволя да гледаш.
Не, не отново. Не и с Гарет.
Не позволявай на Стонтън да узнае какво са ти причинили думите му. Запази гласа си спокоен.
— Кой друг?
— Да ти кажа, за да можеш да ги спасиш? — Гласът му стана злобен. — Както направи със сестра Ирана? Малко закъсня. Каза ли тя каква…
— Млъкни. Не говори за нея.
— О, причиних ти болка, нали? Ако имах повече време, щях…
— Казах да млъкнеш.
— Не можеш да ме спреш. Не и когато става въпрос за нея. Или за Гарет. Това е начинът да те нараня, Емили. Спомням си колко бе разтревожена, че не можа да спасиш приятеля си Леви.
— Кой друг е в списъка ти?
— Не мисля, че ще ти кажа. Наистина, трябва да се тревожиш за себе си. Това искам да направиш. Искам да се изпотиш. Да изпаднеш в паника. Искам сърцето ти да започва да бие тежко още като чуеш гласа ми. Ужасът прилича малко на секса, ако се прилага правилно. Същите влажни длани, същото напрягане на мускулите. Бие ли сърцето ти тежко сега, Емили?
— Не.
— Ще забие. Прекалено дълго не ти обръщах нужното внимание. Гарет те пазеше добре. Трябваше да го заобиколя и да ти причиня повече болка. Но не се тревожи; вече мога да ти посветя цялото си внимание.
— На всяка цена. Престани да се криеш. Може би се страхуваш, че ще успея да те убия. Аз наистина съм добър стрелец. Щеше да си мъртъв, ако не бе мръднал в последната секунда. Да видим дали си способен и на нещо друго, освен на заплашителни телефонни обаждания.
Той се засмя.
— Присмиваш ми се. Много смело… И глупаво. Защото, разбираш ли, всичко зависи от това, откъде ти се обаждам.
Тя замръзна.
— Откъде?
— Денят е прекрасен и розовата градина е много красива, нали?
Тя забрави, че трябва да диша. Не можеше да говори.
— И вярвам, че нашият митрополит Димитри ще си подремне малко. Твоята приятелка Ирана като че ли не е добър събеседник.
— Къде си?
— На място, откъдето виждам всичко, което виждаш и ти. Бях разочарован, че не последва Ирана Повак на срещата й с митрополита. Но после осъзнах, че всичко е за добро. Исках да бъдеш последна и ще ти позволя да бъдеш свидетел, както бе свидетел и на мъченията на Леви. Сигурно харесваш Ирана Повак много, щом правиш толкова за нея. Отне ми я, но сега ще мога да си я върна. Веднъж и завинаги.
— Къде си? — повтори тя с дрезгав глас.
— Достатъчно близо. Много съм добър с карабината. В момента виждам…
— Не! — Тя прибра телефона в джоба си и отвори рязко вратата. — Ирана! Залегни! — Тичаше по пътеката. — Залегни!
Виждаше изненаданото лице на Ирана. Митрополит Димитри отвори очи и изправи гръб.
— Стонтън е тук. Залегни. Той ще…
— Ти залегни, Емили. — Ирана се хвърли върху митрополита, събори го на земята и го покри с тялото си.
Някъде иззад Емили долетя едва доловим пукот.
Ирана!
Ирана и митрополит Димитри лежаха, сгърчени, на земята. Кръв…
А Стонтън вероятно се прицелваше отново.
Емили инстинктивно се претърколи и се скри зад ред розови храсти, растящи край пътеката.
Не последва изстрел.
Трябваше да помогне на Ирана. Запълзя към тях.
Отново не последва изстрел.
— Емили!
Гарет!
— Залегни. Стонтън…
— Знам. — Гарет беше до нея. — Добре ли си?
Тя кимна рязко и се опита да го дръпне долу.
— Стонтън…
— Сигурна ли си, че е бил Стонтън? Видяхме стрелец върху покрива на съседната сграда и се втурнахме в градината. Но не можахме да го идентифицираме. Дардън го преследва.
— Сигурна съм. Той ми се обади. Искаше да знам, че е той. — Изправи се. — Каза ми, че ще убие Ирана.
— Ирана?
Емили не го слушаше. Тичаше към двамата, които лежаха на земята до пейката.
— Уцели я. Видях кръв…
— Кръвта не е моята. — Ирана се изправяше бавно, с поглед, прикован в лицето на митрополита. — Опитах се да го предпазя. Опитах се…
Емили също гледаше втренчено митрополит Димитри. Точно в средата на челото му зееше кървава дупка.
— Съвсем точно — каза глупаво. — Стонтън се похвали, че е отличен стрелец. Въобще не е искал да убие теб. Просто е искал да ме види, завладяна от паника.
Ирана протегна ръка и докосна нежно бузата на митрополита.
— Горкият човек нямаше време да се помоли. А ми каза, че много иска да го направи.