— Трябва да изчезнем оттук. — Гарет помогна на Ирана да се изправи. — Икономката знаеше, че си с него, а трябва да е видяла и Емили. Стонтън вероятно е използвал заглушител, защото, ако беше чула изстрела, щеше веднага да дотича.
— Значи сега съм заподозряна в убийство? — В очите на Ирана блестяха сълзи. — Той каза, че съм негов вестител, но не вярвам да е очаквал… — Млъкна изведнъж, а после добави, предпазливо: — Или може би не. Не знам…
— А аз знам, че трябва по-бързо да се махнем от градината — каза Гарет. — Ще минем през портата и…
— Мили Боже! — На прага стоеше червенокос мъж с тежко телосложение. — Какво сте сторили?
Гарет замръзна, ръката му спря движението си към джоба на якето.
— Кой си ти?
— Чакай — каза Ирана. — Това трябва да е Джослин. Митрополит Димитри го очакваше.
— Вие сте го убили — каза Джослин мрачно. Тръгна към мъжа, лежащ сгърчен на земята. — Предупредих го…
— Ти си този, който всъщност го уби — каза Емили студено. — Стонтън дръпна спусъка, но ти си го наел.
— Стонтън е сторил това? Да, мога да си представя… — Коленичи до митрополита. — Димитри…
Емили забеляза, че и в неговите очи има сълзи. За миг изпита съчувствие към него, но после реши, че е неуместно.
— А ти какво мислеше, че ще направи? Наел си кобра и очакваш да пощади някого? Не, той убива всички, до които успее да се докопа. Колко пари му даде допълнително, за да убие Джоел Леви?
— Не знаех. — Сведе поглед към митрополит Димитри. — Никой от нас не знаеше. Казах на Бабин да наеме някой, който може да свърши работата. Не мислех, че…
Емили не можеше да понесе повече.
— Да изчезваме! — Обърна се към портата. — Не искам Ирана да се окаже в беда, защото наетият от Джослин убиец е решил…
— Чакай. — Джослин се изправи. — Ще вляза вътре и ще кажа на икономката, че сте си тръгнали, а после ще я отпратя в дома й за уикенда. Тя няма да се върне преди девет или десет часа в понеделник сутринта.
— Можеш да направиш това? — запита Гарет.
Джослин кимна.
— Тя знае, че двамата с Димитри сме много добри приятели. Вечерях тук поне по веднъж на седмица през последните десет години.
Гарет го гледаше безизразно.
— А после какво?
— После ще внеса приятеля си в стаята му, ще се помоля за него и ще го оставя там. — Сведе поглед към митрополита. — Каза ми, че иска да намери покой. Знаех, това означаваше, че иска да признае греховете си, нашите грехове. Втурнах се насам, за да го спра. Исках да го защитя. Но не успях, нали? Защитавах го, но не от тези, които трябваше. Не знаех, че Стонтън ще… — Поклати глава. — Но това не означава, че не съм виновен.
— Прав си — каза Емили. — Опита се да измиеш ръцете си от вината, както някога направил Пилат.
Джослин поклати глава.
— Но вече не. Не и след като открих грозотата, за която съм причина. — Срещна погледа й. — Ядосана си. Съжалявам, нараних те.
— Да — каза Емили. — Нарани много хора. — Сведе поглед към митрополита. — Той също.
— Нападай мен — каза Джослин. — Не Димитри. Той искаше само да спаси чука и децата. Можех да кажа не. Но прекарах прекалено много време в Етиопия и видях какво може да причини гладът на децата. Димитри ми имаше доверие.
Трябваше да обръщам повече внимание на действията на Бабин. Да, трябваше да внимавам повече.
— Не това ми каза митрополит Димитри — каза Ирана. — Той твърдеше, че цялата отговорност е негова. — И добави тихо: — Мисля, че намери покой, преди да умре.
— Сега не е моментът да си прехвърляме вината — каза Гарет. — Отиди да говориш с икономката. — Хвана Ирана за ръката и я побутна към Емили, която стоеше до портата. — Вие двете отидете в колата. Аз ще остана и ще помогна да преместим Димитри в стаята му.
— Колата? — повтори Емили. Спомни си нещо, казано от Стонтън. — Стонтън знаеше къде сме. Каза ми го. Не е логично да ни е чакал тук. Възможно ли е да е сложил проследяващо устройство някъде по колата?
— Възможно е — каза Гарет мрачно. — Да, дяволски възможно е. Взехме под наем колата, с която Дардън докара Ирана тук тази сутрин, така че е много повече от вероятно да има проследяващо устройство в онази, която използваме, откакто сме пристигнали в Русия. По дяволите, не бях достатъчно внимателен. Онази нощ, в която се върнахме от къщата на Бабин, казах на Дардън да провери колата, но това не се случи. Всички мислехме само за това, дали Поли ще открие Ирана. Защото трябваше да действаме бързо и…