— Млъкна и поклати глава. — Няма смисъл да мислим за миналите си грешки. По-добре е да ги поправим. Докарайте колата, която Дардън взе под наем днес. Ще изоставим другата. — Обърна се към Джослин. — Хайде, да се погрижим за митрополит Димитри.
Джослин кимна и тръгна към къщата.
Като стигнаха до колата, Емили и Ирана видяха Дардън, който бързаше по улицата. Косата му бе разрошена, а дъхът му излизаше на пресекулки.
— Не можах да го заловя. Чакаше го кола на следващата пресечка. Тъкмо потегляше, когато заобиколих къщата. — Погледна зад тях. — Къде е Гарет?
— В градината — каза Ирана. — Митрополит Димитри е мъртъв.
— По дяволите! — Дардън тръгна към портата. — Гарет може да има нужда от помощ. — И изчезна в градината.
Ирана отвори задната врата на колата.
— Влез. Не ми харесва идеята да стоиш на улицата. Стонтън може и да е потеглил, но е възможно някой друг…
Емили влезе в колата.
— Права си, но мисля, че Борг не е имал време да стигне дотук от Ню Йорк. Вероятно по тази причина митрополит Димитри бе убит от самия Стонтън. — Потрепери. — Сигурна съм, че убиването се нрави особено на Стонтън. — Трябваше да го чуеш, когато ми се обади по телефона. Беше… — Млъкна и овладя гласа си. — И, всъщност, в момента не аз съм неговата мишена. Той иска аз да бъда последна. Накара ме да мисля, че се кани да застреля теб. Каза, че има списък.
— И кой е в него?
— Всеки, който знае за съкровището. Възхищава се много на Михаил Зелов, защото убил всички и не е оставил свидетели.
— И затова е убил митрополит Димитри.
— Да. — Къде беше Гарет? Тя бе все още в капана на паниката, причинена от думите на Стонтън. Може би трябваше да се върне и да провери…
Въздъхна облекчено, като видя Гарет да излиза от градината, следван от Джослин и Дардън.
— Дардън, ти ще шофираш. — Гарет седна на предната седалка. — Къде е колата ти, Джослин?
— Зад ъгъла. — Изчака Дардън да седне зад кормилото. — Благодаря ти за помощта. Така ще разполагам с малко време. Трябва да се погрижа за семейството си, преди да отида в полицията.
— Не бързай — посъветва го Гарет. — Може би ще измислим нещо. Руското правителство може би ще прояви снизходителност. Милиардите сигурно ще им се сторят примамливи. Имат нужда от пари, а и обичат да дават примери за назидание.
Джослин поклати глава.
— Димитри искаше да бъде в покой със себе си. И повтаряше, че трябва да търсим мира. Не знам как точно да го постигна. — Отстъпи назад. — Много съжалявам, наистина. Иска ми се да можех да поправя стореното, но знам, че…
— Не го оставяй да си отиде — каза Емили. Наведе се напред и загледа гневно Джослин. — Това още не е приключило за теб. Не можеш просто така да си тръгнеш оттук и да се откупиш с пари, за да не бъдеш хвърлен в затвора от руснаците. Няма да ти позволя.
— Нямам никакво намерение да…
Емили се обърна към Гарет.
— Той е в списъка на Стонтън. Трябва да е. Стонтън няма да го остави да отиде в полицията. Ще го убие.
— Ще поема риска — каза Джослин. — Макар загрижеността ти да ме изненадва.
— Не съм загрижена. Заслужил си го — каза тя ожесточено. — Но няма да позволя на Стонтън да убие още някого. А той иска точно това! Да убива, да убива и отново да убива. — Завъртя се рязко с лице към Гарет. — Няма да му позволим, нали? Чуваш ли ме? Няма да има повече смърт. Повече никой няма да страда. Тук ще дръпнем чертата. Джослин иска да намери покой? Да му помогнем, тогава, да се отърве от проклетия убиец. Този е единственият начин да постигнем покой.
— Джослин? — запита Гарет.
— Не го питай, а му го заяви. — Емили се обърна към Джослин. — Стонтън има списък. И съм сигурна, че ти си в него. Не съм сигурна обаче за съпругата и децата ти. Но се обзалагам, че са, защото Стонтън не може да знае какво и колко си споделил с тях. Аз бих ги изпратила на безопасно място, след което щях да елиминирам заплахата.
Джослин мълча известно време.
— Семейството ми?
— Мислиш ли, че той ще се спре, само защото са невинни? Той е като Михаил Зелов, който убил царските деца, само защото смъртта им е била удобна за него. Стонтън дори няма да се замисли.
Джослин се обърна към Гарет.
— Изглежда, че няма да разговарям скоро с полицията. Трябва да защитя семейството си.
— Добре — каза Гарет. — Ще дойдеш ли с нас сега?
— Не, трябва възможно най-бързо да се върна у дома. Семейството ми има нужда от мен.