— Това вече ще бъде забавно. Очаквам го с нетърпение. — Извърна се. — Хайде, поработи върху нея. — Излезе от палатката и спусна платнището.
— Много ти е ядосан — каза Шафир. — Мога да го разбера. Не бива да губим контрол над жените. Ако беше моя, щях да те държа гола и вързана с вериги, докато не се научиш на подчинение. Може би, ако свърша добра работа довечера, той ще ми позволи да те задържа известно време. — Тръгна към нея. — Хайде, ухапи ме, удари ме. Ще ти покажа как един мъж трябва да се държи с курвите, които не си знаят мястото. — Постави ръце на раменете й. — Страхуваш ли се от мен? Защото трябва.
Миришеше на пот и кожа, а хватката му бе такава, че сякаш искаше да строши костите й.
Не му обръщай внимание. Бори се с него. Опитай се да избягаш. Може би тази бе последната й надежда. Щом Стонтън дойдеше за нея на сутринта, шансовете й за бягство щяха да са практически нулеви.
— Кажи ми, че го искаш — каза той. — Кажи ми, че искаш да те чукам. — Тя не отговори и той стисна рамото й още по-силно. — Помоли ме да го направя.
Тя го ритна с коляно в слабините. Той изсумтя от болка, тя се отскубна и затича към входа на палатката. Той я настигна и я удари с опакото на ръката си. Тя падна на утъпканата пръст, което представляваше подът на палатката. Той я удари отново. Толкова силно, че й се зави свят и очите й се премрежиха от болка. Почти не го виждаше, когато я обърна по гръб и се надвеси над нея.
— Бягаш от мен? — Извади ножа си от калъфа, препасан през кръста му. — Трябва да се погрижа да не го направиш отново. — Заби ножа в левия й прасец.
Болката я разкъса и тя изпищя пронизително.
— Точно така — каза той, издърпа ножа и го заби в земята до тях. — На Стонтън ще му хареса да чуе писъците ти. Ще държа ножа наблизо, в случай че отново ми се прииска да те пронижа. — Разтвори яката й и разкъса блузата й. — Може би гърдите ти… — Наведе глава и лицето му се зачерви. — Ухапала си Стонтън така, че си му пуснала кръв. Мислиш ли, че ще е доволен, ако захапя това хубаво зърно до кръв?
Ножът, забит в земята, беше в обсега й.
Чакай. Това му харесваше. Искаше да я нарани. Трябваше да се престори, че изпитва болка. Трябваше да му покаже, че е безпомощна. Да отвлече вниманието му.
Болката разкъса зърното й, когато той заби зъби в него. Стонът, който нададе, не беше преструвка.
Той вдигна глава и облиза кръвта от гръдта й. Очите му блестяха от удоволствие.
— А сега другата.
Заби зъбите си дълбоко. Тя извика и изви гръб в дъга.
Ръката й се сключи около дръжката на ножа. Заби го здраво в ребрата му.
Той издаде звук на ранен бик и вдигна рязко глава. Тя успя да се отскубне и да се изправи на крака.
Трябваше да избяга от палатката. От него.
Но забитият в плътта му нож не можеше да го спре. Беше се изправил на колене и протягаше ръка към автомата си, който бе подпрян на стената на палатката.
— Кучка! Ще те напълня с…
Главата му се изви рязко, когато една ръка стисна врата му отзад. Само едно движение и вратът му беше счупен.
Емили гледаше втренчено, неспособна да помръдне, изумена. Всичко се бе случило прекалено бързо. Съзнанието й не бе успяло да го регистрира. Не бе видяла мъжа, преди да извърши убийството. Високи скули, тънки устни и изострено изражение. Тъмни дрехи, тъмна коса и тъмни очи, които блестяха на светлината на свещите.
Ангелът на смъртта.
— Вземи автомата и мунициите, които успееш да намериш. — Непознатият издърпа трупа на Шариф Али до стената и го покри с одеяло. — Ще се върна за теб след минута.
— Чакай. Кой си ти?
— Джон Гарет. ЦРУ ме изпратиха да ви измъкна двамата с Леви.
Свобода за нея, но не и за Джоел.
— Много закъсня. Джоел е мъртъв — каза тъжно.
— Разбрах го днес, когато кацнах и се свързах с хората си. — Отиде до задния край на палатката и понечи да се промуши през разреза, който беше направил. — Закопчей се и вземи оръжието.
Тя побърза да закопчее блузата и сакото си и се изправи. Едва не припадна, когато непоносима болка проряза прасеца й. Бе така изумена от хода на събитията, че бе забравила за раната си. Но нямаше да може да я забрави повторно. Пулсираща болка. Нави крачолите на панталоните си. Беше грозна рана, но кръвта бе оскъдна. Ножът бе разрязал най-дебелата част на прасеца й. Нямаше време да се превърже сега. Прекоси палатката с куцукане и взе автомата АК-47. Имаше муниции в кутията до леглото. Взе и тях.
— Вече можем да излезем. — Гарет се беше върнал. Носеше раница и карабина. — Добре е, че си с ботуши. Това ще помогне. — Бръкна в джоба си и извади ръкавици и вълнена шапка. — Сложи ги. Шапката също е много важна. Топлината на тялото бяга през главата.