Емили се зарадва на предпазливостта му. Споменът за ужаса, изпитан в градината, когато бе помислила, че Ирана е мишената, бе все още силен. Опитваше се да възвърне спокойствието си, но непрекъснато си представяше Ирана простреляна, Ирана мъртва.
— Трябва да се моли за себе си. Ако куршумът бе попаднал шест сантиметра вляво, щеше да е мъртва.
— Няма да се моли за себе си — каза Гарет. — Веднъж ми каза, че молитвите трябва да са за онези, които не могат да си помогнат сами. Не е сигурна дали молитвите й няма да са напразни, ако се моли не за този, за когото трябва. Бог невинаги се вслушва, знаеш ли.
— Да, думите звучат така, сякаш са излезли от нейните уста — каза Дардън. — Човек не може да каже, че не е оригинална. — Асансьорът спря на етажа му и той слезе. — Искаш ли да отида долу и да се опитам да помогна на Поли?
— Мисля, че той ще се справи — каза Гарет сухо. — Просто приготви багажа си и бъди готов за преместването. — Добави: — И бъди особено предпазлив.
Дардън наклони глава на една страна.
— Ти като че ли наистина се тревожиш. Не мисля, че съм те виждал такъв.
— Защото не мога да предвидя ходовете му — каза Гарет.
— Действията му нямат смисъл за мен. И не ми харесва това, че не знам накъде може да се насочи. Просто се грижи за себе си.
Емили не проговори докато, не влязоха в стаята й след няколко минути.
— Казах ти накъде ще се насочи. — Подчерта всяка дума.
— Той лично ми го каза. Ще избие свидетелите и всеки, който знае нещо за царското съкровище.
— Но защо сега? Струва ми се малко неразумно или, по-скоро, не добре обмислено.
— Не искам да мисля за това. — Едва се сдържаше. — Може би по-късно. — Хвърли чантата си на леглото. — Искам да мисля само за това, как ще заловим Стонтън, преди да е убил Ирана и теб… — Млъкна и се опита да запази гласа си спокоен. — Няма да говоря повече, Гарет.
— Шшш, тихо. — Взе ръцете й в своите. — Няма да говорим повече. Обещавам.
— Не можеш нищо да ми обещаеш. Освен да дадеш всичко от себе си. — Обгърна го с ръце и отпусна глава на гърдите му. — А понякога и това не е достатъчно.
— Този път ще бъде.
— Как ще го заловим? — повтори тя. — Той е като фантом.
— Ще започнем с телефонното му обаждане.
Тя направи крачка назад.
— Какво?
— Ще помолим Поли да ни намери номера на Стонтън така, както ни намери този на Бабин. Ще бъде по-трудно, тъй като, можеш да се обзаложиш, Стонтън внимава много повече от Бабин. Когато сме готови, ще се обадиш на Стонтън и ще проследим обаждането. А после ще нападнем.
— Какво искаш да кажеш с това готови?
— Трябва да стане на място, където ще можем да стигнем до него. — Добави: — И да не може да избяга, както стана днес.
— Няма ли да е трудно?
— Много. Но точно за тази цел имаме Поли. Може би отново ще успее да направи магия със сателитите.
— Беше му необходимо доста време да установи местонахождението на Бабин. А ние може би не разполагаме с толкова.
— Той, както изглежда, се справя според случая. Да видим дали ще успеем да го окуражим малко.
— Пари?
— Не съм сигурен. Поли ме изненадва напоследък. — Усмихна се. — Може да му кажа, че Джеймс Бонд би се справил с подобна задача за секунда. — Направи пауза. — И ще се погрижа моята стая да е съседна на неговата. Вероятно ще прекарвам много време с Поли, докато не получим резултат. Не съм гений като него, когато става въпрос за Интернет, но съм добър. Може и да ми хрумне някоя и друга идея. Поне ще съм до него да му оказвам натиск. Искаш ли тази вечер да бъда в стаята си? Ти решаваш.
Нямаше нужда дори да се замисли. Все още чуваше думите на Стонтън. Не искаше стаята на Гарет да е през няколко врати от нейната. Искаше той да е толкова близо до нея, че да може да го пази.
— Остани.
Той кимна.
— Добре. Ще получа каквото искам, без да нарушавам правото ти на свобода. Втори въпрос. Ще имаш ли нужда от мен през цялата нощ?
— Нямам нужда от теб. — Но искаше да е до нея. Да го докосва, да го вижда и да е сигурна, че Стонтън не може да й го отнеме. — Не ставай смешен. Отиди при Поли. Искам да вечерям с Ирана. Може и да е по-разтревожена, отколкото показва. — Обърна се и тръгна към банята. — Ще взема душ и ще й дам час или два, после ще й се обадя. — Хвърли му поглед през рамо. — Стонтън отново ще ми се обади. Харесва му да извиква паника у мен. Почти усещам удоволствието му, когато ми се присмива. Но може обаждането му да не бъде в удобно за нас време.