— В такъв случай, ще разчитаме на Поли и на магиите, които той върши с компютрите. — Добави: — Междувременно, Джослин може да му помогне с информация. Ще видим.
— Ако го видим отново. Възможно е да реши да остане със семейството си.
— Не мисля.
Емили също. Искаше й се да вярва, че Джослин е толкова лош, колкото и Стонтън, но не можеше да забрави изражението му, докато гледаше своя приятел митрополита. Агония, съжаление, ужас, разкаяние и други чувства, които не бе успяла да разгадае. Дали имаше и вина сред тях?
— Надявам се да си прав. Ще имаме нужда от всичката помощ, която успеем да получим. — Затвори вратата на банята след себе си.
Глава 20
След два часа Ирана почука на вратата на Емили.
— Сега заемам стаята срещу твоята. Дардън — съседната, а стаята на Поли е три врати по-нататък. Не бях сигурна дали Поли ще успее да го уреди.
— А аз бях. — Емили си спомни усмивката и изражението на лицето му, докато говореше с рецепционистката. — Нямах ни най-малко съмнение. — Затвори вратата и кимна към покрития поднос, оставен върху малката масичка. — Канех се да поръчам храна в стаята, но Дардън слезе в кухнята и ни донесе това. Гарет каза, че така ще е по-безопасно. — Усмихна се леко. — Инстинктът на Гарет да ни защитава сега е по-силен отвсякога.
— И ти не възразяваш. — Погледът на Ирана не се откъсваше от лицето й. — Защо?
Защото се чувстваше по същия начин по отношение на Гарет. Той бе събудил инстинкта й да защитава.
— Няма нищо лошо да го оставим да ръководи в такива дребни неща. Може би увереността ми бе разклатена днес.
— Или просто избегна отговора на въпроса ми. Предупреждавам те: Гарет никога не отстъпва от вече завоюваните позиции. И не само в дребните неща. Видях го и днес в градината. — Ирана вдигна металния капак, поставен върху чиниите. — Мирише прекрасно. Нали?
— Мисля, че това се нарича борш. И картофени палачинки. — Седна. — Дардън е направил добър избор. Аз щях да сметна, че това е много храна.
— Обикновено имам добър апетит. — Ирана седна срещу нея и вдигна вилицата си. И макар да оценявам загрижеността ти за моята чувствителност, трябва да ти кажа, че съм доста издръжлива. Лекар съм и съм свикнала с неочакваната намеса на Бога.
— Нямах това предвид.
— Да — каза тихо Ирана, без да погледне към Емили. Отхапа от картофената палачинка. — Насилието е грозно нещо.
— Мислех, че Стонтън ще убие теб.
— Знам. Страхуваш се от мига, в който ти казах, че за идването ми тук вероятно има причина. — Отпи от водата. — В момента ти е трудно да виждаш нещо различно от тъмната страна на нещата.
— Защо ми го казваш, тогава?
— Исках да те подготвя. Просто за всеки случай. — Вдигна поглед. — Знаех, че Бог има цел. Просто не знаех каква е. Ти ме харесваш. Не исках това да извика ужас в теб.
— Ирана… — Преглътна мъчително. — Е, това не се случи. Така че, може би Бог не е имал причина този път.
— Вярвам, че е имал. Но е засягала митрополита, не мен. Бог ме е пратил тук, за да му помогна в последния му час. Димитри е служил на Бога през целия си живот. Към края си е поел по грешна пътека, но Бог не е искал да умре сам, без никой да е разбрал болката му. — Усмихна се. — Затова му е изпратил вестител. Мисля, че митрополит Димитри бе в покой със себе си, когато срещна смъртта.
— Аз също вярвам в това.
— Но все още не можеш да му простиш.
— Може би някой ден ще му простя. Сега мога да мисля единствено за Джоел. Аз не съм като теб. На мен ми е необходимо повече време.
Ирана кимна.
— Ще имаш, когато всичко това свърши. Сега ти е трудно да видиш нещо друго, освен болката и гнева. — Направи пауза. — След като се помолих за митрополита, седнах и почетох от „Книга за живите“ на Михаил Зелов. Спомних си думите ти колко много си приличат Зелов и Стонтън. Права си, може би историята се повтаря. Зелов се е опитал да господства над света, а ето, че сега Стонтън прави същото. И двамата използват чука за целите си. Любопитно е…
— Ужасно е.
— Да, това също. — Ирана кимна към чинията на Емили. — Престани да мислиш и хапни нещо. Гарет няма да е доволен, ако не се погрижа за доброто ти състояние.
— Сега кой е прекалено загрижен за другия? — Вдигна вилицата си. — Казах му, че искам да се уверя, че си добре, а ти веднага се зае с грижите за мен.