— Такава ми е работата. Така съм устроена. — Усмихна се. — За мен е удоволствие. Изяж си вечерята.
Гарет стоеше гол до леглото.
— Будна ли си?
— Да. — Той легна до нея и тя се сгуши в него под завивките. — Почти три часът е. Успя ли да свършиш нещо?
— Достатъчно. Беше интересно. Мисля, че ако реши, Поли може да проникне дори в компютрите на ЦРУ.
— Не му позволявай да го направи. Не искам Фъргъсън да се ядоса. Изглежда, че прекалено често разчиташ на него. — Мълча известно време. — Митрополит Димитри?
Знаеше какво го пита.
— Фъргъсън не иска да почисти там. Митрополит Димитри е особено почитан в града, а и в цялата страна. Имаме три дни, преди да открият трупа му. Ще трябва да измислим нещо друго.
— Можем, например, да намерим убиеца му.
— Затова и настоявам Поли да свърши задачата си възможно най-бързо. Ще успеем.
— Да. — Направи пауза. — Не трябваше да те замесвам във всичко това. Получи се ефектът на доминото. Ако бях умряла в онази колиба с Джоел, нито един от вас нямаше да е в списъка на Стонтън.
— Млъкни! — каза той грубо, а ръцете му я стиснаха здраво. — Говориш глупости.
— Да. Никога не съм искала да умра, а и нямаше да доставя това задоволство на Стонтън. Но трябваше да намеря начин да се измъкна сама от лагера. И сега трябва да открия начин да… — Устните му покриха нейните и спряха думите.
— Тихо, не говори — каза той настоятелно, след като вдигна глава. — Нищо няма да правиш. Вън от играта си. Ще намеря начин да заловя Стонтън. Няма да рискувам… — Млъкна рязко и я притисна към себе си. — Не и теб. Нищо няма да ти се случи, Емили.
— Причиняваш ми болка.
Хватката му стана по-лека.
— Това е последното, което искам, по дяволите. Просто искам да си в безопасност. Ирана беше права. Той щеше да заложи собствения си живот, но нямаше да застраши нейния.
А можеше да го убият докато се опитваше да предпази нея. Или измъчват като Джоел в онези две седмици. Обзе я паника. Не, нямаше да го позволи.
— Прекалено си тиха. Това не ми харесва. — Отново я отблъсна от себе си. — За какво мислиш?
Как се бе случило това? Секса можеше да приеме. Но между тях имаше нещо повече от помрачаващо ума удоволствие; нещо по-дълбоко и силно. За какво мисля? Че мога да умра, ако Стонтън те нарани. И че трябва някак си да го предотвратя.
— За нищо. — Зарови глава на гърдите му. — Мисля, че съм разтърсена повече, отколкото смятах за възможно. Забрави.
Той не помръдна.
— Няма да забравя. Никога не забравям нещо, което се отнася до теб.
Отвлечи мислите му от темата. Направи ръбовете не така остри. Замаскирай отчаянието.
— В такъв случай, по-добре да се погрижа спомените да бъдат приятни — каза тя и го покри с тялото си. — Да видим колко незабравима мога да бъда тази вечер.
Той спеше. Емили намести глава на рамото му и усети ритмичното вдигане и спускане на гърдите му. Искаше просто да лежи и да чувства, да не мисли. Тази вечер чувствата им съдържаха елемент, който бе така отчаян и експлозивен като физическата им близост. Може би беше успяла да отвлече вниманието на Гарет чрез секса, но усещанията им бяха остри и непритъпени от нищо.
Което означаваше, че той отново ще бъде нащрек, когато се събуди.
Щяха да минат три дни, преди тялото на митрополит Димитри да бъде открито и полицията да ги потърси двете с Ирана.
Даже по-малко. Вече се зазоряваше. Два дни. Трябваше да се действа бързо.
Но как можеше да разбере коя е правилната посока?
Същата посока, която следваше и Гарет. Телефонните обаждания. Единствената следа, с която разполагаха и която щеше да ги изведе там, където искаха да стигнат, само ако Поли се справеше.
А може би дори и да не се справеше.
Поли…
Ирана закусваше в стаята на Емили, когато на вратата се почука.
— Дардън е! — извика той. — Имаме посетител. Питър Джослин.
Емили инстинктивно замръзна.
Като видя реакцията й, Ирана поклати глава.
— Ти каза, че трябва да си сътрудничим с него, Емили.
— Знам. — Стана, прекоси стаята и отвори вратата. — Защо дойде да ме видиш, Джослин?
— Защото се разкайвам най-много заради теб — каза Джослин тихо. — Може ли да вляза?
Тя сви рамене.