— Щом искаш. — И отстъпи встрани. — Но Стонтън едва не застреля Емили, не мен. Бих казала, че дължиш повече разкаяние на нея.
— Всичко наред ли е? — Дардън запита Емили. — Не искам да безпокоя Гарет. Той е с Поли още от зазоряване и е доста изнервен.
Сутринта, когато бе напуснал леглото на Емили, Гарет не бе изнервен. Бе тих, много тих.
— Всичко е наред, Дардън.
— Добре. — Обърна се. — Обади ми се, ако имаш нужда от мен.
Джослин влезе в стаята и Емили затвори вратата след него.
— Да, имам огромен дълг и към доктор Повак — каза той, прекоси стаята и застана пред Ирана. — Но когато грехът е толкова тежък, колкото е моят, човек не знае откъде да започне. Надявам се, че дори да не можете да ми простите, ще ми позволите да се опитам да поправя нещата.
Ирана дълго го изучава с поглед, после бавно кимна.
— Стонтън не ме нарани, а мисля, че си страдала силно от смъртта на приятеля си. Съжалявам за болката ти. Заведе ли семейството си на безопасно място?
Той кимна.
— Изпратих ги в Лондон, придружени от силна охрана. — Направи пауза. — Трябваше да им кажа защо. Искаха да отида с тях. Казах им, че трябва да поправя нещата и че е възможно животът ни да се промени.
— Наистина ли? Как? — запита Емили студено.
— Реших, ако не заловим Стонтън, да се призная за виновен в убийството на Димитри.
— Какво? — възкликна Ирана. — Това е малко пресилено.
— Няма да позволя някоя от двете ви да страда — каза Джослин. — Това дойдох да ви кажа.
— Много мило и великодушно, но да се надяваме, че няма да е необходимо — каза Ирана. — Разполагаме с два дни, в които да намерим решение.
— Не е великодушно — каза Джослин. — Винаги съм се опитвал да изпълня дълга си към Бога и семейството си. А ето, че сега се провалих и в двете. Трябва да постъпя така, както Димитри смяташе за правилно. И аз трябва да намеря покой. — Обърна се към Емили и каза: — Ти разбираш. Няма да ми позволиш да се измъкна лесно. Аз също не го искам.
Не мога да се съмнявам в искреността му, помисли си Емили. Но, искрен или не, той беше прав. Тя нямаше да му позволи да се измъкне така лесно.
— Нямам никакво желание да бъдеш екзекутиран за убийството на митрополит Димитри. Искам Стонтън да си плати. Но, да, заслужаваш да бъдеш наказан. Щом искаш да помогнеш, ще използвам помощта ти.
Той кимна.
— Това се подразбира. С каквото мога. Бабин поддържаше изцяло връзка със Стонтън, затова не мога да ви помогна да го откриете. — Сви устни. — Не мога да ви кажа колко съжалявам, че се доверих на Бабин. Той работеше за мен още в началото, след като пристигнах в Русия. И никога не ми е давал повод да се съмнявам в него. Обещах на Димитри, а и аз исках просто да намерим чука. — Добави горчиво: — Но признавам, че бях като сляп, докато Стонтън не ми се обади преди няколко дни. Разказа ми всичко и не остави у мен съмнение, че съм виновен. Каза още, че очаква от мен да продължа да финансирам търсенето на чука.
— А ти какво отговори?
— Да върви по дяволите.
— Малко късно.
Джослин кимна.
— Вероятно думите ми са предизвикали всичко, което се случи след онази нощ. Но ако ние всички сме негови мишени, може да ме изложите на риск и тогава…
— Не ме изкушавай — прекъсна го Емили. — Не мисля, че Стонтън ще погледне на теб като на решаваща карта. Не си достатъчно напред в списъка му.
— А кой е? — запита Джослин.
Емили не отговори.
— Но може би ще ни помогнеш по някакъв друг начин.
— Само ми кажете как. Изглежда, че ще отседна тук, в същия хотел. На този етаж, всъщност. Заповед на Гарет.
Тя кимна.
— На Гарет му харесва да сме близо един до друг. Той иска да защити целия свят.
По лицето на Джослин премина сянка.
— Димитри беше същият. Тази негова черта бе едно от нещата, които уважавах най-много в него. — Обърна се и тръгна към вратата. — Кажете ми с какво мога да помогна. Няма да ви откажа, независимо какво е.
— Не му отговори — каза Ирана, когато вратата се затвори след него. — Но аз мога да го направя вместо теб. Ти си първа в списъка на Стонтън.
Емили кимна.
— Но има проблем. Той иска да прекара известно време с мен, което веднага ме изпраща на последно място.
— Не виждам това като проблем. — Замръзна. — Освен ако не говорим за това, как можеш да привлечеш Стонтън. Какво планираш, Емили?
— Нямам план.
— Истината ли ми казваш?