— Да. — Погледна Ирана право в очите. Казваше истината. Нямаше добре начертан план. Само зародиш на идея, която можеше да се превърне в такъв. — Нямам план. Гарет няма да ми позволи нищо подобно. Мислиш ли, че не го знам?
— Знам, че си решителна и готова да следваш решенията си докрай — каза Ирана. — Имай ми доверие, Емили. Знам, мислиш, че двамата с Гарет малко прекаляваме със загрижеността си, когато става въпрос за теб. Права си. Но намеренията ни са добри. И ако решиш да предприемеш нещо, не ме изключвай.
Да позволи на Ирана отново да рискува живота си за нея? Никога нямаше да забрави онзи миг в градината, в който бе сигурна, че Ирана ще умре.
— Нямам план — повтори. Наля си чашка кафе. — Трябва да изчакаме резултатите от работата на Поли. Сигурна съм, че тогава Гарет ще измисли нещо. Надявам се да е скоро. Започвам да ставам неспокойна.
Ирана кимна, без да откъсва поглед от лицето на Емили.
— Очевидно е.
— За теб винаги съм била прозрачна като стъкло — каза Емили с обич. — Но нямам нищо против, защото знам, че никога няма да осъдиш онова, което виждаш. Което е прекрасно, Ирана.
— В момента стъклото е леко замъглено — каза Ирана. — Мисля да изчакам и да видя дали няма да се проясни. Ако нямаш нищо против.
— Не ставай глупава. Винаги се радвам на компанията ти.
Ирана я гледа още няколко секунди, после каза:
— Канех се да проявя търпение и да изчакам да ми се довериш, но това няма да се случи. — Изправи се и се обърна с лице към нея. — А е прекалено важно, за да се тревожа за дипломацията. Страхуваш се да рискуваш живота на Гарет. Мога да го разбера. Може би разбирам повече, отколкото би ти се искало. Страхуваш се да рискуваш и моя живот. Мислиш, че отговорността ще е твоя, ако Стонтън ме нарани. И така оставаш само ти. — Поклати глава. — Няма да ти позволя да останеш сама, Емили. Няма да споря с теб за изключването на Гарет, но аз съм с теб. Стонтън е зъл и причини вече достатъчно зло. Нарани теб и мен, уби митрополит Димитри, Немид, Кариф и приятеля ти Джоел. Сигурна съм, че има още много други. Не мога да му позволя да продължи да убива. А сега ми кажи как ще заловим Стонтън.
Емили я гледаше, изпълнена с отчаяние. Беше се опитала да заблуди Ирана, но не искаше да лъже открито.
— Не искаш да се замесваш във всичко това, Ирана, повярвай ми. Никога не съм имала намерение да заловя Стонтън и да го тикна в затвора. Няма да рискувам да ми се изплъзне. Ще го убия. — Усмихна се криво. — Точно както и той ще ме убие, ако има възможност. Ще си играе с мен месец или два, но ще ме убие.
— Да, знам. — Ирана навлажни устни. — Описа ми подробно какво ще направи с теб, докато… — Млъкна и си пое рязко дъх. — Не знам дали бих могла да убия Стонтън. Ще бъде против природата ми. Но знам, че мога, с чисто съзнание, да го преследвам като диво животно, за да защитя теб или която и да е от жертвите му. И така, повторно питам: Как ще заловим Стонтън?
Емили я гледаше, обзета от безсилие и разочарование. Не искаше да я лъже, но в никакъв случай нямаше да приеме помощта й и да се нагърби със задачата да опази живота и на двете.
— Мисля, ако ми се удаде възможност, да го накарам да се срещнем някъде на открито. Поле, блато или гора, където ще има много укрития.
— И с какво ще помогне това?
— Много съм добра в гората. Някога придружавах баща си в снимките на дивата природа и прекарвахме седмици в проследяване на животни и установяване на лагери. — Стисна устни. — Готова съм да се обзаложа, че уменията ми за оцеляване и бой в гората са по-добри от тези на Стонтън. Освен това, съм добър стрелец и дори само мотивацията ми трябва да е достатъчна.
— Разбирам.
— Ще взема две оръжия. Ще скрия едното още щом вляза в гората, в случай че бъда принудена да изоставя другото. — Погледна Ирана. — А после ще импровизирам. Баща ми ме е научил на едно и то гласи, че никога не знаеш в коя посока ще поеме жертвата.
— Но това ще стане само ако успееш да убедиш Стонтън да приеме среща на указано от теб място.
Емили кимна.
— Имам шанс. Той е жаден за кръв. Арогантен е. И ме смята за лесна плячка. Мога да го манипулирам.
— Ние можем да ги манипулираме — каза Ирана. — Да приема ли, че това не са единствените фактори, чрез които се надяваш да манипулираш?
Емили кимна.
— Ще имам нужда от кола, от човек, който познава града, и някой, който да ми пази гърба.
— Аз ще ти пазя гърба. — Ирана наклони леко глава. — Ще поискаш помощта на Джослин, нали?