— Той има собствен автомобил. И живее в града от години.
— И си готова да рискуваш неговия живот.
— Да, щом така ще мога да запазя този на Гарет. — Направи пауза. — Имаш ли проблем с това?
Ирана поклати бавно глава.
— Джослин иска да ти помогне. Да поправи нещата, а шофирането едва ли ще е толкова опасно. Ще говоря с него.
— Моля. Но да получа помощта на Джослин ще е нищо, ако не успея да се свържа със Стонтън.
— Поли? — запита Ирана.
Ключът за отварянето на всички врати.
— Поли.
Косата на Поли бе разчорлена, а изражението на лицето му бе отнесено, когато им отвори вратата.
— Гарет не е тук, Емили. Мисля, че отиде да види Джослин.
— Знам. Ирана помоли Джослин да го задържи поне трийсет минути. — Влезе в стаята. — Как върви работата?
— Добре. Но ще е още по-добре, ако не ме прекъсват — каза многозначително. — Тогава може би ще мога да се концентрирам.
— Ще ти отнема само минутка. След колко време ще имаш номера на Стонтън?
— Пет или шест часа. Но ще ми трябва много повече време, за да се справя със сателита.
— Не казвай на Гарет, когато имаш номера. Дай го на мен.
На лицето му се изписа предпазливост.
— Да не казвам на Гарет? Защо? От него получавам заплатата си.
— Искам просто да му кажеш едва след няколко часа. Пак ще спечелиш парите си. — Срещна погледа му. — Няма причина да удовлетвориш молбата ми. Не ти предлагам нищо. Само те моля да ми направиш услуга. Обещавам това да не навреди на Гарет. А за мен ще означава наистина много.
— Не, това не ми харесва. — Изражението на Поли бе недоверчиво. — Няма да се хареса и на Гарет.
— Знам — каза Емили. — Не мога да се тревожа за това. Няма повече да позволя на Гарет да взема решения вместо мен. Трябва да се справя сама.
Той мълчеше и я изучаваше с поглед.
— Ще се опиташ да заловиш Стонтън. Гарет ще ме удуши, ако изпълня молбата ти. Може да те убият.
— Няма да ме убият. Прекалено много обичам живота. Ще се погрижа това да не се превърне в самоубийствена мисия.
— Ще отидеш сама?
— Не, ще взема Ирана. Тя няма да ми позволи да отида сама. Ще взема и Джослин. Той и бездруго иска да оправи нещата. — Усмихна се горчиво. — Ще му позволя да го докаже. Той е единственият, чийто живот нямам нищо против да рискувам.
Поли повдигна вежди.
— По-безмилостна си, отколкото мислех.
— Само когато става въпрос за Джослин. За мен ще е по-безопасно, ако съм с човек, който познава града и района. Ще ми помогнеш ли?
Той наклони глава на една страна.
— Защо мислиш, че бих ти помогнал? Както отбеляза, не ми предлагаш нищо.
— Разчитам, че нещо, неясно какво, ще наклони везните в моя полза и ще те накара да ми дадеш каквото искам. Ти си необикновен човек и не би направил нищо заради обичайните причини. Умът ти е блестящ и винаги можеш да спечелиш достатъчно пари. — Направи гримаса. — Секс? Нямаш шанс. Обичаш играта, но за теб тя е само това — игра. Видях те как разговаряше с рецепционистката. За теб сексът е като парите — нямаш никакви трудности да го получиш.
— Поне за миг обмисли ли възможността да си легнеш с мен? — Усмихна се. — Не се отказвай. Може и да съм придирчив към жените, кой знае.
— Обмислих. Бих направила всичко, за да осигуря безопасност на Гарет. Секс? Животът на Гарет? — Срещна погледа му. — Но това няма да наклони везните. Ти ще ми кажеш какво би могло да ги наклони в моя полза.
— Аз съм верен служител. Освен това, харесвам Гарет.
— Кажи ми.
Очите му изведнъж заблестяха.
— Настоятелна си. Като Сатаната си.
— Има само един Сатана, за когото да се тревожиш.
— Но Гарет не би ме оставил да се тревожа за Стонтън. Затвори ме в тази стая и ме принуди да се занимавам със скучното киберпространство.
Тя го загледа с присвити очи. Сега лицето на Поли излъчваше лъчезарност и вълнение, които бяха не само хипнотични, но и заразителни.
— Не смятам, че намираш киберпространството за скучно.
— Обикновено не. Но напоследък преживях и някои по-интересни неща. — Отпусна се на стола и изпъна нехайно крака. Първите две копчета на ризата му бяха разкопчани и той смътно напомняше на Емили персонаж от корицата на любовен роман — нехаен, елегантен и дяволит. — Разбираш ли, от онзи миг в детството ми, в който всички откриха какъв магьосник съм с компютъра, ме тикат единствено в тази посока. А аз, предполагам, се съгласявам, защото ми харесва да бъда звезда. Егото ми е силно.