И веднага затвори.
Господи, надяваше се да не успее, да не може да се освободи от Гарет.
Защото той щеше да представлява още една мишена и Стонтън щеше да го преследва със злобата, която изпитваше към всичките си жертви.
Глава 21
— Наглеждай програмата вместо мен, а? Ще се върна след петнайсет минути — каза Поли на Гарет и закрачи към вратата. — Трябва да сляза да похапна. Не съм слагал нищо в устата си след закуската. Ти искаш ли нещо?
— Не. Защо не си взе вещо след разходката?
Но Поли бе вече излязъл.
Гарет погледна компютъра. Течеше програма, както беше казал Поли. Което му се стори странно. Поли обикновено не се доверяваше на някого другиго, когато ставаше въпрос за работата му.
Но не само това бе странно. Гарет долавяше у него неспокойствие, някакво потиснато вълнение, което цял ден се опитваше да излезе на повърхността.
Не, не цял ден. А откакто Гарет се бе върнал от стаята на Джослин.
Имаше ли някаква връзка?
Може би. Дори слабата вероятност го караше да се чувства неспокоен.
Програмата на Поли можеше да върви по дяволите. Гарет тръгна към вратата след него.
Телефонът му звънна, когато стигна до асансьора.
Дардън.
— Долу във фоайето съм. Току-що видях Емили да излиза.
— Какво?
— Ти не знаеше ли? Не мисля, че й е разрешено да излиза без мен.
— По дяволите, трябваше да я пазиш. Настигни я. Виж дали няма да можеш да я спреш. Ще сляза веднага. — Обърна се и затича по коридора. Отвори рязко вратата на стаята на Емили. Обади се на Ирана и провери дали чантата на Емили е на мястото си.
Ирана не отговори.
Чантата на Емили, в която бе пистолетът й, липсваше.
По дяволите! Отново се обърна рязко и затича към асансьора.
В ума му се въртяха последователно събитията от следобеда. Джослин се бе обадил на Гарет и го бе помолил да се срещнат. По време на срещата не си бяха казали нищо важно, Джослин само повтаряше извиненията си, което се бе сторило на Гарет малко неуместно.
Странното поведение на Поли и фактът, че бе излязъл от стаята два пъти за три часа.
Ирана, която не вдигаше телефона си.
Защо, по дяволите, Емили не бе изчакала? Да, той бе сгрешил и в действията, и в думите си. Не беше успял да помогне дори на себе си. През цялото време бе почти толкова уплашен, колкото бе и в този момент.
Защото онова копеле Стонтън я бе накарал да премине през ада и я бе гледал как се гърчи от болка.
И искаше да го стори отново.
Трябваше да остане спокоен. Нямаше да може да мисли трезво, ако позволеше на чувствата да бушуват в него.
Сега бе единствено важно да намери Емили, преди онзи кучи син да я е убил.
— Манастир? — запита Емили, докато Джослин вземаше завоя. — Знаеш ли какво е имал предвид?
— Да — отговори Джослин. — Манастирът Ганина Яма. Същият, построен над мината, в която били хвърлени телата на царя и семейството му.
— Защо той каза, че това е едно от любимите ти места?
— Защото непрекъснато правя дарения на манастира. Димитри винаги е чувствал, че църквата е трябвало да направи повече за цар Николай и семейството му, да се опита да ги защити. Не знаех, че Стонтън е така добре осведомен за делата ми.
— А мен не ме изненадва — каза Ирана. — Изглежда, че Стонтън е по странен начин очарован от всичко, свързано със Зелов и този период от историята. У него има неутолима жажда за зло и кръв.
— И къде трябва да отидем, след като стигнем до манастира? — запита Поли. — Предполагам, че няма да нападнем монасите.
— Гората зад манастира — каза Емили. — А това е планината Урал, нали, Джослин?
— Да. Ще бъда до теб, независимо какво ще решиш. Дължа ти го. Но виждам, че нещата няма да са така прости. Как възнамеряваш да заловиш Стонтън?
— Той иска мен. Но не мъртва. Още не. Ще използвам това. — Показа им инфрачервения детектор. — Може би ще успея да ги открия, преди те да са открили Ирана и мен.
— Знам го този уред — каза Поли. — Гарет го използва в къщата на Бабин. Намирам го за много удобен.
— Сигурна съм.
— Ти и Ирана? — запита Джослин.
— Твоята част свършва, след като ни оставиш в планината. Ще използвам и двама ви, ако възникне нужда, но е възможно по-скоро да ми пречите, отколкото да ми помогнете. — Поли я гледаше и тя каза: — Това не е игра. Не искам да умреш, Поли. Не искам никого мъртъв, освен Стонтън.