— Много мило — отговори Поли. — Но аз наистина мисля, че мога да помогна.
— Ирана е единствената, която ще дойде в гората с мен. Стонтън не гледа на нея като на заплаха. Ако се появя с теб или Джослин, Стонтън ще застане нащрек. Иска да ме отведе жива. Ще ме смята за уязвима, ако двете с Ирана сме сами в гората.
— И ще бъде прав — каза Джослин. — В гората посред нощ… — Поклати глава. — Наистина може да бъде страшно.
— Не съм така уязвима, както мисли той — каза Емили. — На практика съм израснала в гората. Имам предимство пред него, а това, че Стонтън не го знае, само удвоява шансовете ми.
— Каниш се да преследваш Стонтън? — запита Поли скептично.
— Да. Но не се знае как ще се развият нещата. Накрая може да се окаже, че той преследва нас. Няма шанс да не разбере кога ще влезем в гората. Но ще се погрижа веднага да ни изгуби от поглед, за да имам шанс, когато удари. — Обърна се към Джослин: — Кога ще стигнем до гората?
— След около двайсет минути.
— Спри на пътя поне на пет минути пеш от манастира. — Дланта й бе потна, когато стисна здраво чантата с оръжията.
Моментът наближаваше. Ирана протегна ръка и взе дланта й в своята.
— Всичко ще е наред, Емили. Чувствам го.
— Да. — Стисна в отговор дланта на Ирана. Не трябваше да се страхува. Нали точно този момент чакаше, беше работила за него.
Стонтън…
Дардън вече го чакаше, когато Гарет слезе във фоайето.
— Нямаше я, когато изтичах отвън. Колата на Джослин също не беше на паркинга. Колко зле е? Да не би Джослин да работи със Стонтън?
— Не, мисля, че просто се отзовава на молбите на Емили. Каза, че иска да поправи грешката си от онази вечер. И е решил да заведе Емили право в устата на лъва — каза Гарет.
— Не това аз наричам поправяне. Емили ще падне в капана заедно с всички тях — Ирана, Поли, Джослин… — Погледна Дардън и тръгна към главния изход. — Кажи ми, че имаме шанс да ги проследим.
Дардън кимна.
— Каза, че нямаш доверие на Джослин. Знаех, че съм заложник. Сложих подслушвателно устройство в колата му веднага след нашия разговор. — Извади черен монитор и погледна червената светлинка. — Намират се на около два километра северно оттук.
Огромно облекчение заля Гарет. Поне нещо бе наред.
— Добре. Да вървим.
— Тя идва, Зелов — измърмори Стонтън. — Усещам го. — Огледа смрачената гора, която ги обграждаше. Сенки. Да, тази гора, тази планина и дори манастирът, построен, за да се измие вината от избиването на царското семейство, бяха само сенки. Михаил Зелов бе хвърлил тези огромни мрачни сенки, а глупаците дори не го осъзнаваха. Стонтън го осъзнаваше и това го караше да се чувства по-близък със Зелов. Когато приключеше с Емили, Стонтън щеше да хвърли дори още по-големи и зловещи сенки.
— По-надолу по пътя е паркирана кола — каза Борг, който бързаше към него. — От нея слязоха Емили Хъдсън и Ирана Повак и тръгнаха насам. Какво искаш да направя?
Поли се изравни с Емили и Ирана малко преди да навлязат в гората.
— Реших да дойда с вас.
— По дяволите! Не можеш да дойдеш с нас — каза Емили.
— В гората човек трябва да се движи тихо, а ти не си свикнал с това. Ще вдигнеш ужасен шум и Стонтън ще ни залови. Върни се при Джослин.
— Не дойдох, защото искам да защитя Джослин. — Изражението му, което лунната светлина разкриваше, бе необичайно сериозно. — Все пак, имам известни заслуги. Нямаше да можете да спасите Ирана, ако не бях аз. Не искам цялата ми работа да отиде на вятъра. Освен това… те харесвам, Емили. Искам да помогна.
— А още искаш да преживееш нещо ново и неочаквано.
— Това също, да. Но, общо взето, не съм чак дотам глупав. — Неочаквано се усмихна. — Само понякога действам глупаво. И какво можете да очаквате? Имам пистолет и възнамерявам да го използвам, така че може и да ви помогна. — Направи гримаса. — Макар че нямам особен опит в тези неща. Кажете ми какво трябва да направя и аз ще го направя.
Искрен е, помисли си Емили, обзета от разочарование. Ако не беше така напрегната, щеше да се разчувства.
— Пак ти казвам: Върни се при Джослин, Поли. Погрижи се за него, а и за себе си. Не искам Стонтън да отнеме още животи. Не знам срещу какво ще се изправим. Ако Стонтън разполага с повече от двама души, няма да постъпя глупаво. Възможно е да се наложи да изчезнем много бързо оттук. Единственият начин да ми помогнеш, е да правиш това, което казвам.