— Не искам да…
Тя го погледна втренчено право в очите.
— Каза, че ще направиш всичко, което кажа.
Той се поколеба.
— Това не ми харесва. — Обърна се и закрачи обратно по пътя. — Но ще ти се подчиня. Внимавай, Емили.
Тя не го загледа как се отдалечава, а се скри бързо в гората.
— Хайде, Ирана. Стой близо до мен.
— О, ще стоя. По-добра съм на плажа, отколкото в гората.
Емили спря веднага, щом се озова в прикритието на дърветата. Струваше й се, че чува гласа на баща си. Ослушвай се. Наблюдавай храстите. Следи и за най-малкото движение.
Дали Стонтън бе наблизо?
Взе инфрачервения детектор. Катерички. Може би опосуми. Нямаше и следа от по-едри тела.
— Той не е наблизо, Ирана — прошепна. — Трябва да навлезем по-дълбоко. — И тръгна предпазливо напред.
Баща й винаги казваше, че трябва да стъпва възможно най-тихо. Повечето животни имат такъв слух, за какъвто можем само да мечтаем. Човек трябва да върви на пръсти в гората и да наблюдава непрекъснато пътеката, за да не настъпи клонка и дори да не докосне някоя вейка.
Опитвам се, татко. Оттогава бе минало много време. Опитвам се.
Спомените я връхлитаха. Спря и отново използва инфрачервения детектор, за да проникне в мрака. Наблизо нямаше нищо, освен дребни животни.
— Оръжието — напомни тихо Ирана. — Каза, че ще скриеш едно от оръжията. Искаш ли аз да го направя?
— Под онази папрат. — Емили навлезе по-дълбоко и откри пътека, която се виеше като змия през гората. Остави „Глок“-а под папратта и го покри с листа. След това провери „Магнум“-а, който бе взела от куфара на Гарет. — Изненадана съм, че Стонтън все още нищо не е предприел. Очаквах…
Изстрел разцепи тишината!
— Залегни! — Емили инстинктивно се хвърли на земята и едва след това осъзна, че изстрелът е дошъл иззад тях — от посоката, в която бяха паркирали колата.
— Поли? — прошепна Ирана. — Възможно ли е Стонтън да…
— Обзалагам се, че Стонтън е все още в гората — каза Емили. — И е изпратил някой да се отърве от Поли и Джослин.
— Изстрелът беше само един. — Гласът на Ирана издаваше, че е напрегната. — Джослин или Поли?
Погледът на Емили се спря на лицето на Ирана, която я гледаше в отговор. Изражението й бе така напрегнато, както и гласът й. Искаше да изтича при тях, да им помогне.
— Отиди и разбери — каза Емили. — Заобиколи и виж дали можеш да помогнеш на някого от тях.
— Не. — Възражението на Ирана дойде като изненада. — Ще остана с теб.
— Защо? Няма да си ми от полза тук, Ирана. — Усмихна се, макар и с усилие. — Вдигаш прекалено много шум. Ще ме издадеш.
Погледът на Ирана изучаваше лицето й.
— Това истината ли е?
— Да. Знаеш още, че ако нещо се обърка, Стонтън ще те използва срещу мен. Както се опита да направи и преди. — Добави: — Ти свърши своята част. Помогна ни, научи каквото можа от митрополита, убеди Джослин да ме доведе тук, пази гърба ми, както обеща да направиш, и сега е време да ме изоставиш. Ние всички имаме своите умения, но ти не си войник. Призванието ти е да се грижиш за другите. Сама ми го каза.
— Не искам да те оставя сама.
— Знам, но е най-добре да се заемеш с това, което правиш най-добре. Ти си лекар. Някой там може би има нужда от теб. Заобиколи, не минавай през просеката и се увери, че е безопасно да се покажеш. — Направи гримаса. — Безопасно? Никой не е в безопасност тази вечер. Може би те изпращам право в ръцете на Стонтън.
— Но не ти помагам и тук. — Ирана кимна бавно. — Да, разбирам.
— Прави това, което можеш най-добре — повтори Емили. — И бързо. — Изправи се. — И внимавай много, Ирана.
— Бог да те благослови, Емили.
Емили навлезе бързо в гората. Надяваше се Ирана да е тръгнала обратно. Опасността бе навсякъде около тях, но основната заплаха бе Стонтън, а интуицията на Емили й подсказваше, че той се крие в гората.
Хвърли поглед през рамо. Ирана не се виждаше.
Навлезе още сто метра навътре в гората, но все още нямаше и следа от Стонтън. Дали беше тук, дали я наблюдаваше и й позволяваше да се приближи с единствената цел да нанесе удар?
Не, имаше доверие на обучението си и на инстинкта си. Щеше да го чуе, да го усети.
Още петдесет метра и отново използва детектора.
Замръзна. Това не бе дребно животно. Една-единствена огромна фигура право пред нея.