— Какво? — запита Гарет.
— Не съм сигурен. Но може би са при манастира.
— Защо тук, Стонтън? — запита Емили с поглед, прикован в извишаващия се манастир, който се виждаше през дърветата. — За да ме накараш да мисля за жертвите, хвърлени в мината под него? Някаква игра?
— Обичам игрите в мините. Но всъщност, бил съм тук няколко пъти при идванията си в Русия. — Вдигна поглед към планината. — Тук Зелов е постигнал една от най-големите си победи. Виждам го как слиза във водата в мината, как търси последния амулет. Може би искам да докажа, че мога да се справя по-добре от него. Нещо като театрално представление. Да, искам да се съревновавам със Зелов. Всъщност, преди да те заведа в къща съвсем наблизо тук, за да продължим отношенията си, ще посетим музея, в който царят скрил чука. Още една победа за Зелов. Искам да видиш и това място. Да знаеш какъв неудачник е бил той в сравнение с мен. Няма ли да е забавно?
— Знам, че си копеле и садист, но не знаех колко силно е влиянието на Михаил Зелов върху теб.
— О, да. Той ме вдъхновява, извиква у мен странна смесица от възхищение и завист. Докато четях „Книга за живите“, се чувствах така, сякаш аз дърпах конците на всички онези парцалени кукли в двореца. В началото бях само човекът, нает от Бабин. Но после бях обзет от любопитство. Запитах се защо всички са така пощурели да намерят чука. Затова проникнах в сейфа на Бабин и си направих копия от книгата на Зелов и от трите амулета. И прозрях какво може да постигне човек, ако е достатъчно смел.
— Или достатъчно зъл.
— Злото е субективно понятие според книгата на Зелов. „Книга за живите“ е нещо като Библия и неин предмет са точно доброто и злото. Зелов се е смятал за равен на Бога. Следователно, трябвало е да има Библия. Но не е успял да стигне до края.
— Благодарение на митрополит Нартов.
— Да, което е доста интересно. Двамата със Зелов като че ли вървим по една и съща пътека и срещаме едни и същи препятствия. Но аз съм по-силен от Зелов. Видя, че митрополит Димитри нямаше никакъв шанс срещу мен.
— Видях как уби беззащитен старец. Това накара ли те да се почувстваш по-смел?
— Не, накара ме да се чувствам като Бог. Идеята на Зелов е била правилната. — Направи крачка към нея. — Нямах време да й се насладя достатъчно, но сега ще й се наслаждавам заедно с теб, Емили. — Докосна я по бузата. — Толкова си смела да дойдеш тук сама.
— Не дойдох сама. Не ме докосвай.
Пръстът му остана на бузата й.
— Все едно че си дошла сама. Много лесно е да се отърва от Джослин, Поли и сестра Ирана. Борг вероятно вече се е погрижил за всички тях.
— Изненадана съм, че имаш верен човек като Борг. Но той, също като теб, притежава силен инстинкт да убива, нали?
— Да. И е много полезен. Ще съжалявам, когато се наложи да се отърва от него.
— Дори Борг?
— Той е свидетел. Пазя в тайна каквото мога, но пак знае прекалено много. Не искам да говорим за Борг. Той ще свърши работата си. Прекалено съм погълнат от теб, Емили.
Бе така сигурен, че я полазиха тръпки на ужас.
— И ти си погълната от мен — каза той тихо. — Усещам страха ти. Възбужда ме. Не обичам особено секса с жени, но ти винаги си била изключение. Когато свършех работата си с Леви в края на деня, винаги идвах при теб да поседя и да те наблюдавам. Това бе най-деликатното сексуално удоволствие, което съм познал. Ти се превърна в моя мания.
Стомахът й се сви. Гадеше й се.
— Отдръпни ръката си.
— Веднага. — Наведе глава и устните му закръжиха над нейните. — Знаеш ли какво ще направя, ако ме ухапеш сега? Измислих толкова много неща, които мога да пробвам върху Гарет. Такива, за каквито не се бях сетил с Леви.
— Няма да се добереш до Гарет.
Езикът му докосна долната й устна.
— Тогава ме ухапи, Емили. Забий зъби в мен и ми покажи…
Още един изстрел!
Отдръпна се от него и обърна глава в посоката, от която бе дошъл изстрелът — откъм просеката.
— Борг — каза Стонтън. — Това е номер две. Питам се кого ли е застрелял този път. Джослин или Поли? Или може би приятелката ти Ирана. Е, няма значение кой е умрял този път. Борг ще ги избие всичките. Дал съм му заповеди. Още двама от списъка ми. Скоро ще останеш единствена, Емили.
Мили Боже, надяваше се да не е прав и Борг да не ги е избил.
— Не можеш да бъдеш сигурен.
— Напротив. Борг е много добър. Аз съм го обучил.
— Всичките тези хора ще умрат за нищо. Дори не можеш да бъдеш сигурен, че ще намериш чука.