— Емили… — После, невероятно, се усмихна. — Няма да умра. Зелов не е умрял и аз няма да умра. Не можеш да ни победиш. Двамата със Зелов сме непобедими. Ще се върна и ще направя всичко… Иска ми се да е с теб.
— Ти умираш. Остават ти вероятно още няколко минути. — Гледаше го право в очите. — Ако не бях сигурна, щях да изпратя куршум в главата ти. И все още мога да го направя.
— Ще го направиш ли? — За миг изглеждаше несигурен. — Не така… — Лицето му се изкриви, стана грозно. — Не, няма да умра. Ще живея. Ще бъда толкова богат, че ще се равнявам с Бога по власт. Като Зелов. Но по-добър от него, по-добър… — Изведнъж изви гръб, очите му се изцъклиха. — Не!
— Откажи се, Стонтън!
— Няма… Ще…
Извика и се отпусна.
Беше мъртъв.
Гарет я стисна за рамото.
— Мъртъв е, Емили.
Знаеше, че е мъртъв, но не можеше да откъсне поглед от лицето му, по което беше изписана злоба дори в смъртта.
— Освободи се от него — каза Гарет.
Нещо топло капеше върху рамото й.
Кръв. Кръвта на Гарет.
Осъзнаването на този факт я разстрои и тя разтърси глава, за да се съвземе. Скочи на крака и го сграбчи за ръката.
— Колко лоша е раната?
— Повърхностна. Но много боли.
— Кървенето е почти спряло. Но въпреки това трябва да се зашие.
— Тихо. — Взе ръцете й в своите. — Просто стой тихо минутка. Окей? Имам нужда от това.
Тя също.
— Не трябваше да си тук.
— Грешиш. Имах право да съм тук. Трябваше да дойда по-бързо, по дяволите.
— Не, аз трябваше да… Щях да се справя. Не исках ти да…
— Тя добре ли е? — Емили вдигна поглед и видя Поли да се приближава по пътеката към тях. — Знам, каза ми да остана там, Гарет, но тя е покрита с кръв. Страшно съм добър в оказването на първа помощ. Гледал съм пълната серия по образователния канал.
— Кръвта е на Гарет. — Сведе поглед към Стонтън. — И може би малко от неговата.
— Мисля, че за него вече е късно за оказване на помощ — каза Поли, втренчил поглед в Стонтън. — Този ли е лошият?
— Да — отговори Емили. — Да, Стонтън определено бе лош човек. — Отметна уморено косата от лицето си. — Радвам се да те видя, Поли. Като чух изстрелите, реших, че Борг е убил и теб, и Джослин.
— Така ли се казва онзи? Застреля Джослин. Изникна отнякъде още преди да съм се осъзнал. Бях в гората на пост, когато чух изстрела. Заобиколих, върнах се и застрелях Борг. — Поклати глава. — Чувството бе много… странно. Трябва да го анализирам.
— Джослин мъртъв ли е?
— Не, но раната е наистина лоша. Ирана дойде веднага, след като убих Борг, и сега се опитва да запази живота на Джослин. Дардън й помага. Гарет ме взе със себе си, за да помогнем на теб. Трябваше да го прикривам.
— Ирана в безопасност ли е?
— Да — отговори Гарет. — Без повече приказки. Те могат да почакат. — Хвана я за ръката. — Да се върнем при Ирана. Искам да сме извън района, преди някой да е започнал да разпитва за изстрелите.
— Не искаш ли да превържа ръката ти? — запита Поли. — Да спра кръвотечението? О, предполагам, че не. То е почти спряло. Много лошо, защото очаквах с нетърпение да покажа на какво съм способен. Какво ще кажеш да я почистя?
— Няма нужда — каза Гарет сухо. — Не искам да рискувам, в случай че си пропуснал някой епизод от телевизионната поредица. Мога да хвана гангрена.
— Не бих застрашил здравето ти. Казах ти, перфекционист съм.
— Все пак ще помоля Ирана да я погледне.
Емили спря там, където пътеката завиваше, и отново погледна Стонтън. Лунната светлина падаше право върху лицето му. Чертите му бяха застинали в грозна гримаса, а широко отворените му очи бяха изцъклени към небето. Едва ли не очакваше той да се изправи и да се втурне след тях…
— Емили?
— Дори в края на живота си, той не вярваше, че може да умре — прошепна тя. — Непрекъснато говореше за сила и власт. Силата на Зелов. Беше луд, нали?
— Не знам — каза Гарет. — Ти го познаваше по-добре от мен.
— Не съм сигурна. Мисля, че подобно зло може да е родено само от лудостта. — Размърда раменете си така, сякаш сваляше огромна тежест от тях. — Няма значение. Мъртъв е. Не може вече никого да нарани. — Обърна гръб на Стонтън и хвана ръката на Гарет. — Но теб те нарани, нали? Да се връщаме при Ирана.
Глава 22
Ирана бе коленичила до Джослин и стягаше превръзката, за да спре кръвотечението.