— Искам повече.
Гарет наклони глава на една страна и зачака. Фъргъсън кимна към Емили.
— Искам нея.
— Не! — отговори рязко Гарет.
— Да. Тя ще привлече вниманието на медиите към мен. Искам да дава интервюта с мен, да каже на всички колко е благодарна, че съм успял да открия Стонтън.
— Няма начин.
— Мога да почистя така, все едно че нищо не се е случило тук. Никой няма да пострада. И ще забравя всичките ти незаконни действия, свързани с тази задача.
— Искаш славата от залавянето на Стонтън. Ще го направиш и бездруго. Опитай пак.
— Чакай минутка, Гарет — каза Емили. — Става въпрос за мен. Ще вземам сама решенията си.
Той изруга тихо.
— Ще те разкъсат, а той ще стои отстрани и ще гледа, усмихнат като чеширски котарак.
— Няма да позволя на никого да ме разкъса. — Гледаше втренчено Фъргъсън и обмисляше ситуацията. — Може би ще сключим сделка. Но ще бъде според моите условия, чието изпълнение ще контролирам.
Фъргъсън я гледаше предпазливо.
— Ще ти позволя да ме използваш, ако гарантираш, че Гарет няма да пострада заради помощта, която ми оказа. Виждам, че между вас двамата съществува съперничество. Отсега нататък репутацията на Гарет ще бъде чиста. А ти ще си ангелът на рамото му.
— Не, по дяволите! — възрази Гарет. — Емили, няма да ти позволя.
— Тихо, Гарет. Разбирам, че съперничеството с Фъргъсън може да ти носи удоволствие, но това не е добре. А и трябва да ти се отплатя за всичко, което стори за мен. — И добави много сериозно: — Макар и да не мога да върна приятеля ти Кариф, може би мога да направя бъдещето ти малко по-светло. — Погледна отново Фъргъсън. — Ако по-късно се откажеш от думата си, в медиите ще има шум, който ще сложи край на кариерата ти. Не се съмнявай в това.
Фъргъсън я изучава с поглед секунда — две, преди да кимне бавно с глава.
— О, не се съмнявам. Нещо друго?
— Намери начин Гарет и Ирана да останат вън от това.
— Всеки, който е близо до теб, незабавно ще стане храна за папараците — отбеляза Фъргъсън.
— Те няма да са близо до мен. — Не погледна нито веднъж към Гарет. — Ще бъдем само ти и аз, Фъргъсън. — Усещаше каква буря от чувства се надига у Гарет. Трябваше да приключи въпроса, преди да е избухнал. — И още нещо. Намери начин медиите скоро да се отегчат от мен и да решат, че моята история вече е минало.
— Няма да е лесно.
— Но можеш да го направиш. Имам вяра в теб. На теб като че ли са ти известни всички мръсни номера. — Изправи се. — А сега ще отида до болницата да се видя с Ирана. Сигурна съм, че ще сте много заети в гората, където ще създадете истинска театрална сцена.
— Да. — Фъргъсън се колебаеше. — По-добре ще е да кажеш на приятелката си, че ще прехвърлим Джослин в болница в покрайнините на Лондон. Това ще стане в следващите няколко часа. Там ще мога по-добре да контролирам ситуацията.
Фъргъсън вече очевидно мислеше за работа.
— Ще се наложи сам да говориш с Ирана за това. Възможно е да има да каже нещо. — Гледаше го право в очите. — Е, сключихме ли сделка?
— Да. — Усмихна се едва доловимо. — Макар че на практика ти ме изнуди. Ще бъде наистина много трудно да изключим Гарет и приятелката ти от случилото се досега. — Мълча минута. — Мисля за това, дали няма да мога да променя и ролята на Стонтън в историята.
— Да я промениш?
— Е, тъй като чукът въобще не бе намерен, няма да е добре, ако въобще споменем милионите на цар Николай II. Само ще усложним нещата. Това и бездруго сигурно са глупости.
— Така ли?
Той кимна.
— Така че мисля си да изкараме Стонтън терорист. Отвлякъл ви е двамата с Леви, за да ви размени срещу освобождаването на политически затворници. Но аз съм го открил и съм те освободил.
— Продължавай.
— Смъртта на митрополит Димитри може да се припише на отмъщение срещу църквата. Ще намерим начин да потулим смъртта на Бабин и Зелов. Нападението над остров Микала определено е извършено в терористичен стил.
— И?
— Това е всичко. Убил съм Стонтън и хората му и сега работим упорито, за да унищожим цялата групировка.
— Наистина ли можеш да изречеш такава огромна лъжа? И да я инсценираш?
Фъргъсън се усмихна.
— Само гледай.
— Аз няма да лъжа — възпротиви се Емили.
— Въобще няма нужда да правиш изявления пред медиите. Ще говоря само аз. — Повдигна вежди. — Да?