— Опитваш се да предпазиш всички ни, за Бога — каза Ирана, изпълнена с нещо като отвращение. — А аз мислех, че тази лоша черта е характерна за Гарет.
— Ще отидеш ли с Джослин?
Ирана не отговори веднага.
— Гарет бесен ли е?
— Да. Ще отидеш ли?
— Вероятно. Не виждам как ще ти помогна с това, но ще отида заради Джослин. За да помогна на него. Ще поддържаме ли връзка?
— Не. Не и докато интересът към мен и приятелите ми не заглъхне.
— Но ще ми се обадиш, когато имаш нужда от мен.
— О, да. — Прегърна Ирана и я притисна силно към себе си, преди да я пусне. В очите й отново напираха сълзи. — Винаги ще имам нужда от теб, Ирана. — Усмихна се с треперещи устни. — О, между другото, Фъргъсън ще измисли цяла вълшебна приказка от историята със Стонтън. Царското съкровище въобще няма да бъде споменато. Да не се изненадаш, когато видиш публикациите във вестниците.
— И как се стигна до това решение?
— Мисля, че на Фъргъсън също му се прииска да бъде цар. Но ще бъде разочарован. Няма да намери чука.
— Сигурна ли си? Каза ли ти Стонтън къде е той?
Емили поклати глава.
— Не, не ми каза. — Прегърна отново Ирана и се обърна да си върви. — Довиждане, Ирана. Грижи се за себе си.
— Разбира се. — Лицето на Ирана се озари от лъчезарната й усмивка. — Казах ти, че винаги се грижа за себе си. Аз съм една от най-грижовните в света.
Добрата самарянка.
На кого можеш да имаш доверие, че ще пази парите и ще ги даде за благотворителност?
— Какво има? — Ирана изучаваше изражението на Емили.
— Можеш да забравиш за всичко това или да го помниш — каза Емили. — Изборът е твой. Аз избрах да го забравя. Стонтън не ми каза къде е скрил чука. Но непрекъснато се сравняваше със Зелов. Завиждаше му. Едно от нещата, които сподели с мен, бе желанието му да ме заведе в музея, където чукът е бил изложен през всичките тези години. Искаше отново да видя провала на Зелов.
Ирана ококори очи.
— Мислиш ли, че чукът е там?
— Михаил Зелов не намерил начин да измъкне чука от музея. Охраната била засилена. Стонтън вероятно се е изпълвал със задоволство да докаже, че може не само да върне чука в музея, но и да го открадне отново, когато му е угодно. Иска да докаже, че е по-добър от Зелов. Разбира се, това е само предположение. Можеш да правиш каквото пожелаеш с тази информация. Освен да й позволиш да те унищожи. Това не е сред възможностите, от които можеш да избираш.
Не се обърна назад, докато крачеше към асансьора.
Четири месеца по-късно
Народният музей
Екатеринбург, Русия
Чукът лежеше до две огромни изкуствени скали. Експозицията изобразяваше прогреса на човечеството през вековете. Централната фигура бяха фермер и съпругата му, които се трудеха усърдно на полето.
Ирана бе решила, че чукът ще е скрит някъде в задните помещения, обаче Стонтън, с показната му смелост, бе избрал да го направи част от експозицията. Ново предизвикателство към Михаил Зелов?
Каквато и да бе причината, Ирана беше сигурна, че небрежно захвърленият на земята чук е този на Зелов. Бе грубо изработен и по-малък, отколкото човек би предположил, но имаше здрава десетсантиметрова дръжка. Изглеждаше стар, примитивен, можеше да се счупи при първия удар.
Защо бе така сигурна, че това е чукът на Зелов? Защо се чувстваше така, сякаш го познаваше? Защо не можеше да извърне поглед от него?
И защо се бе чувствала едва ли не заставена да се върне тук и да провери дали Емили е била права в предположението си?
Прекалено много въпроси. На един бе отговорено. Другите може би никога нямаше да намерят отговор.
Накрая успя да откъсне поглед, обърна се и тръгна към главния вход. Полетът, който щеше да я върне в Англия и при Питър Джослин, бе след два часа. Трябваше да бъде на борда.
Два дни по-късно
Имението Чадуик, Англия
— Видът ти е много добър Питър — каза Ирана, докато прекосяваше терасата, за да отиде при него. — Цветът на кожата ти е добър и изглеждаш отпуснат и доволен. Скоро няма да имаш нужда от мен.
— Чувствам се по-добре. — Той й се усмихна и й направи знак да седне на стола срещу него. — И защо не? Слънцето грее, денят е прекрасен. Дъщеря ми е на долния етаж, а тя ме кара да се чувствам млад. Но винаги ще имам нужда от теб, Ирана. Съпругата ми е убедена, че си спасила живота ми.