— Ако си права, изглежда, че всичко се е объркало — каза Джослин.
— Митрополит Димитри се опитваше да оправи нещата.
— Казваш, че в дръжката на чука няма скрит амулет и че съкровището на царя не съществува?
— Не. Вярвам, че царят го е използвал за целите си. Но не съкровището пазехте ти, митрополит Димитри и митрополит Нартов.
Джослин я гледаше право в очите.
— Няма да призная нищо, Ирана.
— Знам. Митрополит Димитри вероятно те е накарал да се закълнеш, че няма да говориш на никого за това — каза Ирана тихо. — А ти никога няма да нарушиш дадената дума.
— Да. Ако дам дума, никога не я нарушавам — каза Джослин. — Права си още, че това никога няма да бъде доказано, но може да причини безкрайни конфликти и проблеми дори само да бъде споменато.
— Съгласна съм. И точно това ме измъчва. — Усмихна се леко. — И точно затова реших да говоря с теб.
— Не бива да се тревожиш. Чукът изчезна и може би никога няма да бъде открит отново. Онова копеле Стонтън сигурно го е скрило много добре.
Ирана кимна.
— Да, мисля, че си прав за това. Добре го е скрил.
— Какво ще правиш, в такъв случай? — Тонът на Джослин бе настоятелен. — Остави това, Ирана. Знаеш каква врява ще се вдигне, ако започнеш дори само да намекваш за подозренията си.
— Нищо няма да намеквам, Питър. Не и аз. Обикновено казвам всичко високо и ясно и напълно откровено. Славя се с тази своя черта.
— Която е похвална. Но не и в този случай.
— Все още се опитваш да пазиш чука, Питър. Но няма нужда да го пазиш от мен.
— Трябваше да го пазя, защото обещах на Димитри. Ако в твоите предположения има истина, Димитри щеше да настоява съкровището на царя да се използва за добро и въобще нямаше да подлага на съмнение произхода на чука. Нека да оставим Бог да реши.
— Опитвам се да го направя, но понякога Бог иска от нас да се справим сами.
— Но не и в този случай — подчерта Джослин. — Не го прави, Ирана.
Дали беше прав? Сърцето и душата й искаха да помогнат на децата, за които бе мислил и митрополит Димитри. Но щеше да бъде ужасно да хвърли християнския свят в смут. Точно това биха искали Зелов и Стонтън.
А имаше и толкова много въпроси. И отговори, за които Джослин дори не знаеше. Той мислеше, че чукът все още е изгубен, а това щеше да забави вземането на каквото и да е решение. Тя всъщност не бе дошла при Джослин за съвет, търсеше само потвърждение на подозренията си и човек, с когото да си подели тежестта. Което вероятно не бе справедливо по отношение на него. Винаги бе носила сама бремето си и накрая и това нямаше да се окаже изключение.
Ирана пак погледна към тучната зелена морава и яркото синьо небе. Денят бе така красив, че й се прииска да го скъта в паметта си, за да може да му се наслаждава завинаги. Имаше такива прекрасни спомени и от остров Микала. Всеки ден бе подарък и благословия.
Защо се тревожеше, след като вече бе получила толкова много подаръци и благословии? Трябваше да се изчисти от егоизма и отговорите щяха сами да дойдат при нея. Да действа сега или да действа по-късно? Ролята й във всичко това щеше да й се изясни само ако го приемеше така, както приемаше всеки прекрасен ден.
Благословия…
— Митрополит Димитри беше много мъдър човек, Питър — усмихна се Ирана и се облегна назад. — Да, сигурна съм, че Бог може да се погрижи за това. Да го оставим на него.
Епилог
Четиринайсет месеца по-късно
Заливът Дилън, Северна Каролина
Гарет вървеше по плажа към нея.
Емили се скова, после се застави да се отпусне. Не трябваше да позволява той да означава прекалено много за нея.
Глупости. Той наистина означаваше много за нея. Беше й липсвал всяка минута, откакто се бяха разделили при манастира. Само усмивката му беше достатъчна да й се завърти главата от щастие.
Изправи се върху дюната и стъпалата й потънаха в топлия пясък.
— Изглеждаш… добре.
— Само това ли ще кажеш? — запита той. — Чаках да ми се обадиш повече от година. Питах се дали въобще някога ще го направиш.
— На медиите им бе необходимо много време, за да погледнат на мен като на минала история. — Направи пауза. — А и исках да съм сигурна, че всички рани и белези са на път да заздравеят. Няма да съм от полза за никого, ако не съм полезна на самата себе си.