Тъмната му коса бе рошава, очите му блестяха на слабото лице. Бе толкова близо до нея, че виждаше чувствената извивка на устните му и усещаше косъмчетата по гърдите му. Стана й трудно да диша. Извърна глава.
— Ти уби един от тях.
— А, да. Шафир.
— И ми обеща да ми помогнеш със Стонтън. — Погледна го отново. — Ще спазиш ли дадената дума?
— Обикновено не я нарушавам.
— Това не е отговор. Можеш да кажеш всичко, което искам да чуя, за да ме измъкнеш оттук. Трябва да ми отговориш.
— Какво ще направиш, ако те излъжа?
— Пак ще го преследвам. Само ще ми е необходимо повече време.
— Ще се обадя на Фъргъсън от ЦРУ и ще му кажа къде е Стонтън. Може би той ще успее да го ликвидира вместо теб.
— Не успяха да го спрат преди. Не успяха да спасят Джоел. — Направи пауза. — Каза, че си работил за ЦРУ. Някога. Защо и тази задача?
— Фъргъсън ме изнуди.
— Как.
Той се усмихна.
— Ако ти кажа, ти също ще можеш да ме изнудваш.
— Не приличаш на човек, който лесно може да бъде принуден да извърши нещо, което не иска.
— Ще се изненадаш. Философията ми е винаги да правя това, което трябва. А после да се погрижа трудът ми да бъде добре заплатен.
— И трябваше да спасиш мен и Джоел.
— Точно така. — Ръката му продължаваше да гали косата й. Съвсем леко. — Трябваше да го направя. Нямах избор.
— Но имаш избор дали да ми помогнеш сега.
— Всъщност не. Винаги спазвам дадената дума. В моята работа е жизненоважно да вдъхваш доверие. В противен случай, печалба няма.
— Каква работа?
— Контрабанда и други незаконни дейности.
— Ти си контрабандист?
— Вече се оттеглих. — Усмихна се. — Но животът ми ме е направил достатъчно квалифициран да те измъкна сега. По-топло ли ти е вече?
По-топло й беше, осъзна с изненада. Не знаеше точно кога си е отишъл студът, но тялото й, притиснато до това на Гарет, бе почти пламнало от горещина.
— Да, можеш вече да ме оставиш.
— За малко. — Седна, зави я с одеялото и подпъхна краищата му под нея. — Студът вероятно ще се върне. — Изправи се и отиде до багажното отделение. — Ще трябва първо да се погрижим за теб.
Чувстваше се съвсем удобно с голотата си, докато тършуваше из отделението. Беше красив, прекрасен мъжки екземпляр — стегнати задни части, мощни бедра, прасци и рамене. Напомняше й за статуята на Аполон, която бе спасила от музей в Сараево. Но Аполон бе бог на Слънцето, а Гарет бе обгърнат в мрак, дълбини и загадки.
Той се обърна към нея и тя побърза да извърне поглед от долната половина на тялото му. Втренчи очи в комплекта за първа помощ. Той се засмя тихо.
— Казах ти, че невинаги мога да бъда хладнокръвен и обективен. Не е в природата ми. — Коленичи до нея. — Трябва да почистя раните ти и да им поставя антисептичен препарат. Включително и тези на гърдите ти. Ще отнеме само минутка. — Дръпна внимателно одеялото надолу. Стисна мрачно устни, докато гледаше наранените й и подути зърна. — Кучи син! Ухапа ли те?
— Да.
— Човешките ухапвания могат да бъдат много по-болезнени от животинските. Обзалагам се, че Шафир е бил отровен като кралска кобра. Препаратът може да щипе. — Почисти внимателно всяко зърно, след което ги намаза с антибиотичен мехлем. След това повтори процедурата с раната на крака й. — Това е. — Покри я отново и седна на пети. — Или не? Имаш ли и други рани? От Стонтън?
— Само порязаната ми устна.
Той замълча за миг.
— Не са те изнасилили?
— Не, Стонтън ми го спести. Въобще не бях наранена. — Затвори очи. — Цялото страдание беше за Джоел.
— Искаш ли да поговорим за това?
— Не.
— Ще се почувстваш по-добре, ако споделиш.
— Не.
— По дяволите, отново започваш да трепериш.
— Просто ми дай време. Не мога да говоря за това сега. Няма…
— Шшш. — Той я прегърна отново и зави и двамата с одеялото. — Не трябва да говориш за нищо, което не искаш. Просто престани да трепериш.
— Болеше го. Джоел изпитваше ужасни болки, а аз не можех…
— Знам. — Притисна я към себе си. — Ще става все по-добре, Емили.
— Прекалено е късно. Той е мъртъв. Не може да стане по-добре.
— Не за него, за теб. Както е било с баща ти. Болката няма да е така остра и мъчителна след време.
— Не беше както с баща ми. Баща ми е умрял мигновено. Не, с Джоел не беше така.
— Шшш. Аз няма да говоря за Леви, нито пък ти. — Устните му докоснаха челото й. — Ще лежим тук и ако можеш, ще заспиш.