— Ти не искаш да заспя.
— Не. Не исках да изгубиш съзнание тогава. Не можех да те наблюдавам непрекъснато. — Загърна я. — Но сега мога.
Нежност. Странно, че този ангел на смъртта можеше да показва нежност.
— Мил си с мен.
— Понякога и аз имам добри моменти. Мисля, че видът на онези ухапвания ме разстрои. — Притисна се в нея и прошепна: — И в онзи момент реших да ти дам подарък.
— Подарък? Не искам никакви подаръци.
— Този го искаш. — Задържа погледа й. Деляха ги само сантиметри. Тя се чувстваше така, сякаш очите му я привличаха. — Ще спазя обещанието си. Ще ти дам Стонтън. Няма да се спра, докато не го видя мъртъв.
Не можеше да откъсне поглед от него. Почти виждаше как опасният, смъртоносен мрак се вие като аура около него, както беше и когато бе убил Шафир Али.
— Да, искам този подарък. — Тя затвори очи. — Благодаря ти.
— Не мисля, че досега са ми благодарили за това, че съм убил човек.
— Няма нужда да го убиваш. Аз ще го направя. Просто трябва да го намеря.
— Мисля, че съм по-квалифициран от теб за тази работа. — Наведе глава към нея и я дръпна към себе си. — Нали?
— Да.
Беше спряла да трепери и започваше да усеща как по тялото й отново се разлива топлина. Какъв зловещ отговор на още по-зловещо обещание. Но не бе по-странно от връзката, която се зараждаше между тях. Лежеше гола в ръцете му и се чувстваше… съединена с него.
— Знаех го още в мига, в който те видях. — Притисна се в него, пое топлината на тялото му, силата му, потопи се в мрака. — Ангелът на смъртта…
Глава 4
— Шафир е мъртъв — каза Борг на Стонтън. — Има прободна рана отстрани, но е умрял от счупване на врата. — Направи пауза. — Жената е изчезнала.
— Кучи син! — Стонтън очакваше подобна новина още в мига, в който експлозиите започнаха да разтърсват лагера. Погледна прехвърчащите искри, които пелената от сняг не можеше да скрие. — Превозните средства?
— Всички са повредени, с изключение на караваната, която е най-близо до колибата. Шестима от хората на Шафир са мъртви.
— Не давам и пет пари за тези проклети задници. — Обаче не искаше да бъдат заловени по-късно и да се разприказват.
— Кажи на всички да дойдат в колибата, където държах жената. Ще им дам достатъчно пари. Искам да се разпръснат и да тръгнат към границата с Пакистан.
— Няма ли да ги пуснем по дирите й?
— Нима мислиш, че е избягала сама? Използван е експлозив С-4. Някой е дошъл за нея. Вероятно са били много, в противен случай нямаше да се осмелят да нанесат удара. Имаме време да поправим щетите.
— Може би е по-добре да прежалим загубите — предложи Борг колебливо. — Седмици наред не можа да я пречупиш. Може би наистина не знае нищо.
— Нямах възможност да се уверя, по дяволите. — Гневът го завладя, като си спомни онези последни мигове, преди да я подхвърли на Шафир. — Не можах да поработя директно върху нея.
— Не очакваше подобно развитие на нещата. Бурята и…
— Извинения? Той няма да приеме никакви извинения. — Както и самият Стонтън. Никога преди не се бе провалял в изпълнението на задача, нямаше да се провали и сега. — Опитва се да не ми плати нито цент, докато не му доставя чука, обаче няма да стане. Ще трябва да плаща разходите ми. Проклетият чук трябваше да е тук. Освен това, според него тя знае къде е. — Докосна устните си там, където проклетата кучка го бе ухапала, и каза с ожесточение и злоба: — Е, той ще получи каквото иска. Тя ще ми каже всичко, което знае. — Обърна се. — Опаковай багажа. Ще вземем караваната и ще видим дали не можем да я настигнем. Сигурно се придвижват пеш. Щяхме да разберем, ако превозни средства бяха наближили лагера.
— След като платиш на хората на Шафир?
— Да. Увери се, че всички ще дойдат в колибата. Искам всички да ме чакат там.
— Ще бъдат там. — Борг се обърна с лице към горящите палатки. — Ще имат нужда от парите. Но са поне четирийсет души. Ще ти струва скъпо.
— Не, няма. — Усмихна се. — Не разполагаме с Cd4, но все още имаме от експлозива, който използвахме, за да спрем камиона. Ще го поставя, докато ти събираш хората.
Борг ококори очи.
— Ще взривиш колибата?
— Защо си изненадан? Това е най-доброто решение на проблема. Няма свидетели, няма кой да се разприказва. — Обърна се. — Събери ги бързо. Трябва да тръгнем по следите на онази кучка.