— А онзи западняк, за когото мислеше, че е замесен?
— Не видях никого другиго, освен Шафир.
— Къде си? Кога ще получа попечителството над Емили Хъдсън?
— Това зависи от нея.
— Няма начин — каза безизразно Фъргъсън. — Зависи от мен. Моят задник се пече. Колкото по-скоро им предоставя жената, толкова по-добре за мен.
— Но не непременно и за нея.
— Имахме уговорка. Предадох доказателствата, уличаващи Дардън. Къде си сега?
— Уговорката беше да измъкна Хъдсън и Леви. Изпълних своята част.
— Къде е тя?
— Тя самата ще ти се обади и ще ти каже. — Затвори.
Почти усещаше гнева и разочарованието на Фъргъсън.
Първото, което агентът на ЦРУ щеше да направи, беше да мобилизира всичките си сили и да се опита да го намери. Което означаваше, че Гарет трябва да действа бързо, независимо какво щеше да реши.
Погледна часовника си. Щяха да кацнат след пет минути, не можеше да позволи на Емили да спи повече. Грабна дрехите, които Дардън й бе приготвил и отиде при нея.
Тя отвори очи веднага, щом го усети да коленичи до нея.
— Гарет…
— Трябва да те облечем. Ще кацаме. Накарах Дардън да провери кой размер дрехи носиш. Надявам се тези да ти са по мярка. — Издърпа одеялото. — Седни.
Тя бавно се изправи до седнало положение.
— Скована съм.
— Има причини да бъдеш. — Пъхна ръцете й в презрамките на сутиена, заобиколи я и го закопча на гърба й. — Дардън очевидно не е разбрал добре. Този ти е прекалено голям.
— Изгубила съм тегло. Не можех да се храня.
Той мълчеше.
— Трябваше да се сетя. Другите дрехи сигурно също ще ти бъдат прекалено свободни. — Застана отново пред нея и й подаде бикини, панталони и блуза. — Имаш рани, скована си и кракът ти създава проблеми. Мога да те оставя да се справиш сама, а мога и да ти помогна. Във втория случай ще стане доста по-бързо. Ти решаваш.
Тя погледна дрехите. Беше прав. Глупаво бе да се опитва да бъде независима и така да забави всички.
— Помогни ми. Прекалено е късно да се тревожа за такива неща като срам или смущение. Чувствам се… удобно с теб.
— Не точно това исках да чуя. — Започна да я облича. — Удобството е скучно. А никога не съм се стремил да бъда скучен.
— Къде се намира това поле? — Емили гледаше надолу към равната гола поляна, към която хеликоптерът се спускаше. — Не се вижда нищо и никой.
— Намираме се на около шейсет мили от Кабул. В подходящия сезон тук може да се види цяла армия хора. Това е маково поле. Фермерите жънат опиума и го разпращат по света. Могат да си позволят да останат по домовете си в лошо време. — Сви рамене. — А за нас е удобно да кацнем на безлюдно място. Не мисля, че ще ти хареса, ако веднага започнат да те бомбардират с въпроси.
— Не, няма да ми хареса. — Усети как мускулите й се стягат в отговор на неприятната мисъл. — Не, няма.
— Не се напрягай — каза тихо Гарет. — И не започвай да трепериш. Няма да се случи нищо подобно. Обещавам.
— Аз не… — Пое си дълбоко дъх. — Не съм чак толкова уязвима… Просто ми беше студено.
— Както кажеш — каза Гарет. — Но пак няма да ти позволя да застанеш веднага в светлината на прожекторите. Спазвам определени принципи в работата си. Измъкнах те оттам цяла и няма да им позволя да те разкъсат.
— Аз също няма да им позволя да го направят.
— Но сега няма да рискуваме.
Хеликоптерът се приземи няколко минути по-късно и Дардън излезе от пилотската кабина.
— Здрави и читави. Колата ще е тук всяка минута. — Кимна бавно, без да откъсва поглед от Емили. — Здравей, аз съм Джак Дардън. Не ни представиха официално един на друг, но много се радвам, че си в такава добра форма.
— И аз много се зарадвах, когато видях хеликоптера през пелената от сняг.
— Щях да дойда с Гарет да те измъкнем оттам, но той каза, че за мен ще е по-безопасно да осигуря транспорта. — Наклони глава. — Цветът на лицето ти сега е по-добър. Беше бледа и измъчена, когато се качи на борда. Но и сега не изглеждаш особено отпочинала.
— Ще се оправя.
— Е, не позволявай на Фъргъсън да те смачка. Той е прекалено нетърпелив да докаже на всички, че може да вади зайци от шапката си.
— Излез и дай знак на колата, когато пристигне — каза Гарет.
Дардън се усмихна.
— Което, в превод, означава, че Гарет иска да се отърве от мен. — Тръгна към вратата. — Би трябвало да се обидя, но предпочитам да не съм част от плановете на Гарет, а да се посветя на довършването на задачата.