— Красиво е — прошепна Емили. — Не мисля, че някога съм виждала по-красиво или по-спокойно място.
— Заради светлината е — каза Гарет, докато й помагаше да слезе от хеликоптера. — Светлината в Гърция е като чисто злато. И като че ли е особено ярка тук, на остров Микала.
Може би беше от светлината, може би от безкрайната синева на морето, а може би от белия пясък, който отразяваше сиянието. Каквото и да е, цялостният ефект е като чели те обгръща златиста мараня, помисли си Емили.
— Селцето е толкова малко.
— Да — усмихна се той. — И Слава Богу. Един свещеник, двама учители и един съдия. Тук всички се разбираме прекрасно.
— Къде е къщата ти?
Гарет кимна към измазана в бяло къща, разположена на хълма, по който се изкачваха.
— Ето я. — Посочи и по-голяма, двуетажна, постройка на плажа. — Но ти ще отседнеш там. Това е владението на нашата сестра Ирана.
Тя замръзна.
— Сестра? Монахиня?
— Е, всъщност тя вече не е сестра. Беше. Работеше в малка болница извън Атина, когато я срещнах преди десет години. Спаси ми живота, защото слязох на брега с три рани от куршум в тялото. — Обърна се към Дардън. — Отиди да кажеш на Ирана за пристигането ни.
Дардън кимна и закрачи бързо надолу по пътеката.
— Монахиня? — повтори Емили.
— Вече не. Ирана Повак. Сега тя е пълноправен лекар, макар да бе само интернист, когато я срещнах. Преживяваше криза на вярата, но не можех да й помогна. Както и да е, след като реши да напусне ордена, основах за нея болница и възстановителен център тук, на острова. Приема ограничен брой пациенти, защото е заета с изследователска работа. Но всички са или смятани за безнадеждно болни, или принадлежат към кастата на отхвърлените.
— Няма да отида там — каза Емили. — Съвсем здрава съм и не искам да споделя нищо с никого. Нито с монахиня, нито със свещеник, нито…
— Никой не те моли да оголваш душата си — каза грубо Гарет. — Това е възможно най-лошото за теб сега. Моля те само да останеш при Ирана два дни и да видиш дали ще се получи. Ако не ти хареса, аз съм само на четири мили от теб. Здрав пациент като теб може да измине разстоянието за нула време.
— Мога да дойда веднага. — Обърна се с лице към него. — Защо не ме искаш?
— Искам те. Но искам и да оздравееш бързо. Колкото повече време ти е необходимо, за да се възстановиш, толкова по-късно ще тръгнем по дирите на Стонтън.
— И тази сестра Ирана ще ме благослови и ще направи така, че всичко да е наред?
— Ирана е просто неутрален терен. Няма нищо неутрално в мен, а това може да попречи на възстановяването ти. Тя няма да иска нищо от теб. А е прекалено умна, за да помисли, че може да разреши всички проблеми на света. — Подаде й ръка. — Обеща да правиш каквото ти кажа. Два дни?
Тя се поколеба, после не обърна внимание на ръката му, мина покрай него и заслиза надолу по хълма.
— Ако не се опита да спаси душата ми. Нищо не може да ме спре да убия Стонтън.
— Ирана вярва, че само Бог може да спасява душите. И ако не споменеш за смъртоносните си намерения, тя няма да има причина за тревога. — Последва я. — И тъй като нямаш желание да довериш нищо на никого… Ето я и нея. — Махна с ръка на жената, която излезе от болницата. — Не мислех, че ще има търпение да чака, докато отидем при нея.
— Какво си намислил сега, Гарет? — извика Ирана Повак. — Дардън каза, че може би съм в беда. — Ирана бе стройна и атлетична жена в края на трийсетте. Тъмната й коса бе прибрана в свободен кок. Бе облечена в дънки и свободна бяла блуза.
— Нима бих ти причинил това?
— Да. — Погледът на Ирана се спря върху Емили и очите й светнаха. Беше я познала. — Пресвета Дево, в беда съм. Ти луд ли си, Гарет? Островът ще се напълни с репортери.
— Никой не знае, че тя е тук. Твоите медицински сестри няма да проговорят. Колко пациенти имаш в момента?
— Само седем.
— Няма да е много трудно Емили да е в пълно уединение.
— Не искам да бъда изолирана от всички — каза Емили. — Да забравим.
— Мога да я настаня във вилата, където обикновено настаняваме заразноболните — каза Ирана. — Там никой не влиза.
— Чудесно. — Обърна се отново към Емили. — Ще се видим след два дни, освен ако не ми се обадиш.
— Няма да стоя затворена по цял ден.
— Нали искаше да запазим самоличността ти в тайна.