— А ти винаги ли спазваш нарежданията му?
— Не, за Бога, но понякога двамата сме на едно мнение. — Махна й с ръка и затвори вратата след себе си.
Реалният свят. Стонтън, грозни спомени и кошмари, които може би никога нямаше да престанат.
Но не сега, не в тази минута. Легна отново на възглавницата и загледа лъча лунна светлина, който се процеждаше през прозореца. Изпита странно чувство за покой. Почувства лекия бриз, който премина покрай завесите и погали бузите й. Тук нямаше нищо грубо или заплашително. Ирана щеше да дойде, ако натиснеше бутона на нощното шкафче. Гарет беше във вилата на хълма. Не можеше да нарече нито един от двамата приятел, но се чувстваше в безопасност с тях.
Не беше сама.
Глава 6
— Хайде. — Ирана прекоси вътрешното дворче, стигна до верандата, протегна ръка и издърпа Емили от стола. — Имаш доста мързелив вид. Ще се разходим по плажа. Имам нужда от упражнения, а искам и компания.
— Казваш го всеки ден. — Емили се усмихна и изравни крачка с Ирана. — Бедната Ирана. Всичките тези хора от острова, които те обичат, а трябва да разчиташ на мен за компания? Не мисля.
— Не виждам защо не — усмихна се Ирана. — Трябва да разговарям и с някого другиго. Но ти не говориш толкова много. — Направи гримаса. — Но ти вече се върна изцяло към нормалния всекидневен ритъм. Разбира се, не знам какъв е той за теб. Познавам само тази Емили, която си сега.
— Не съм сигурна, че в момента аз самата знам коя съм всъщност. — Погледна към окъпания в слънчева светлина плаж. Удивително бе как бе свикнала с живота на острова през последните десет дни. Беше живяла само за мига, а център на миговете й беше Ирана. Разходки по плажа, сутрини, в които помагаше на Ирана в болницата, вечери, в които Ирана се отбиваше при нея и двете вечеряха заедно.
— Благодарна съм ти, Ирана.
— Защо? Нищо не съм направила.
— Точно така. Нищо не си направила. Не ми задаваш въпроси. Позволяваш ми да вземам, без да давам. — Направи пауза. — И не ме укоряваш.
— Нямам право. Не знам какво си преживяла в онази планина. Мога само да се старая да живея според златното правило и да се опитвам да не наранявам никого. Оставям Бог да се справи с всичко. — Взе една мидена черупка. — Не е ли красива?
— Да. Много.
— Щом Бог може да сътвори нещо толкова красиво, предполагам, че може и да излекува раните, причинени от Сатаната. Той няма нужда от мен. — Усмихна се на Емили. — И вече е започнал доброто си дело. Не се ли чувстваш малко по-добре всеки път, когато зарееш поглед над вълните? Не отнема ли отливът част от болката ти всеки път, когато се отдръпне навътре в морето?
— Може би. — Сведе поглед към мидената черупка в ръката на Ирана. — Бог или природата?
— Бог е природата.
— Е, Бог, природата или Ирана. Благодарна съм на всички вас — каза Емили. — Ще съжалявам, когато напусна този остров.
— През първите няколко дни. После реалният свят отново ще те улови в мрежите си. Там е мястото ти.
— Не съм толкова сигурна. Мога да бъда много жестока в реалния свят.
— Да, но инстинктът ти диктува да се бориш с жестокостта; ти си една от войниците.
Емили сви озадачено вежди.
— Войници?
— Всички ние имаме своите роли в живота. Нима не си се борила през целия си живот, за да запазиш живи красотата и историята?
Емили бавно кимна.
— Но никога не съм мислила за себе си като за войник. Гарет войник ли е?
— О, да. Без съмнение. Вечният войник. И го знае. Той не е като теб. Не се фокусира само върху едно-единствено нещо. Затова и реши да те спаси. Не можа да устои. Ти бе просто поредната битка, която той трябваше да спечели на всяка цена.
— През целия си живот?
— През по-голямата част. Поне доколкото мога да съдя от чутото от Дардън и няколкото пъти, в които Гарет е говорил за себе си. Баща му бил пияница и престъпник. Непрекъснато се местел от държава в държава. Още от раждането на Гарет. Очевидно не е обръщал никакво внимание на сина си, който е трябвало да се грижи за прехраната си. Израснал на улицата и е удивително как въобще е оцелял. Дори получил образование. Знае по малко практически за всичко. Знаеш ли, че говори девет езика? Най-дълго се е задържал на едно място в годините, които е прекарал в Афганистан. Баща му продавал оръжие на бунтовниците. Бил убит две години, след като се заселили в планината, но Гарет останал при приятелите, които успял да си спечели.