Емили си спомни мъжа, изплувал от мрака.
— Мисля, че съм срещала един от тях. Помогна на Гарет да ме измъкне.
— Кариф? Гарет ми е разказвал за него. Добри приятели са. Гарет вероятно е най-близък с него и едва ли би могъл да е по-близък с някого другиго. Той останал в Афганистан и след като Гарет се върнал в цивилизования свят, за да направи пари. Гарет го посещава от време на време. — Сви рамене. — Двамата с Гарет очевидно доста си приличат.
— Още един войник?
Тя кимна.
— Всеки е войник в Афганистан. Тази черта е характерна за територията. Ако не по природа, по необходимост.
— А каква е твоята природа? Ти също ли си войник, Ирана?
Ирана поклати глава.
— Аз се грижа за другите. Пазя и ценя завоюваното от войниците. — Засмя се. — Което означава, че мога да остана тук, на острова си, и да ви позволявам да идвате при мен. Което е и много по-приятно.
— Но не непременно по-лесно. Не съм срещала човек, който да работи по-упорито от теб.
— Работата е полезна за душата. А и ме пази от проблеми.
— Проблеми? Ти?
— Аз съм мързелива по природа. И трябва да преодолея недостатъците си. — Ирана посочи фара, който беше на около миля по-нататък по плажа. — Да се надбягваме. Която стигне първа, ще приготви обяда.
— Ти винаги печелиш.
— Разбира се, защо иначе ще искам да се надбягваме? Вече дори не ти се налага да се извиняваш за раната си. Почти е заздравяла. — Затича се. — Казах ли ти, че бях лекоатлетка в колежа?
Емили беше по петите й.
— А аз играех футбол. Но ти си по-възрастна от мен. Ще намеря начин да…
— Виждаш ли? — Ирана се смееше щастливо. — Инстинкт. Влизаш в бойно настроение. Беше просто въпрос на време. — Стрелна се напред. — Само въпрос на време…
— Надявам се, че си готов — каза Ирана на Гарет, когато той вдигна слушалката същата вечер. — Защото Емили е вече почти излекувана.
— Очаквах да чуя това от теб доста по-скоро — каза Гарет. — Но успя да я задържиш, за което съм ти благодарен.
— Не ми благодари. Харесвам я. — Направи пауза. — Грижи се за нея. Знам, че не можеш да спреш Емили, когато си науми нещо, но можеш да я защитиш. Направи го.
— Да, госпожо.
— Казвам това сериозно.
— Знам. Но може би не съм господар на ситуацията, както мислиш ти. Ти я видя слаба и уязвима. Но тя е силна, много силна. Не е като онази Емили, която изведох от планината. Щом веднъж си стъпи на краката, ще трябва да се съобразяваме с нея.
— Вече стои здраво на краката си — засмя се Ирана. — Всъщност днес ме победи в надбягването до фара. Гордея се с нея.
Гарет знаеше какво има предвид. Той се чувстваше по същия начин, докато двамата вървяха през снега в планината. Загрижен, но й се възхищаваше и се гордееше с нея.
— Това означава, че ще трябва да почакам тя да направи следващия си ход.
— Няма да чакаш дълго.
— Колко?
— Може би ден, най-много два. Очаквам всеки момент да направи нещо. Бъди готов. — Ирана затвори.
Готов съм, помисли си Гарет, докато слагаше край на връзката. Беше напрегнат и раздразнителен през последната седмица. Разстройваше го това, че трябваше да отстъпи на Ирана грижата за Емили. Така бе най-умно и най-добре, но се чувстваше отговорен за Емили от мига, в който я бе извел от онази палатка. Може би дори и преди това. Може би от деня, когато бе видял снимката й във вестника.
— Ирана смята, че Емили вече няма нужда от грижите й? — запита Дардън.
Гарет сви рамене.
— Тя няма избор. Емили ще постъпи така, както желае. И трябва да открия нещо, което мога да дам на Емили, когато реши, че й е дошло до гуша от Микала.
— Това лек намек ли е? — запита Дардън. — Свързах се с всички, които можах. Не мога да открия нищо за Стонтън. Сега търся в полицейските доклади в Сидни, Австралия. Може би съм на прав път. Тя каза, че Стонтън е австралиец, нали така?
— Да.
— Открих някой си Робърт Хъркър, който някога използвал псевдонима Стонтън в Сидни. В момента проследявам информацията.
— А нещо за чука на Зелов?
— Е, тук вече май наистина попаднах на нещо. Не на чука, а на Зелов. — Засмя се. — Или може би не. Доста странно, наистина.
— Какво е странно?
— Остави ме да поработя още малко върху следата. — Изправи се. — Всъщност ще получа информация по факса довечера. Ще отида до офиса и ще проверя.