— Банаро?
— Луис Банаро. Би могла да го наречеш мой съперник. Бях навлязъл в територията му и отмъкнах статуя, която той смяташе за своя собственост. И искаше да ми даде урок за назидание на всички.
Контрабандист?
— Сред многото други неща.
— И тя не те заведе в болницата?
— Не. Заведе ме във вилата на своя приятелка и се погрижи сама за мен. След това се върна в болницата и разговаря с майката игуменка. Разказа й всичко. Отговориха й, че трябва да ме заведе в болницата и да докладва за огнестрелните ми рани на полицията. — Изкриви устни. — Което бе най-почтеното нещо на света. Но щеше да ме превърне в пушечно месо. Ирана отказа и напусна ордена.
— Заради теб?
— Да, аз бях нейният катализатор. Ирана се кълнеше, че от години търси отговори в душата си.
— И не й вярваш?
— Понякога. — Направи гримаса. — Предполагам, че просто не ми харесва ролята на катализатор.
— Не мисля, че би те излъгала. И, освен това, е щастлива тук.
— Да. Тук не можеш да не бъдеш щастлив. По тази причина те доведох на острова.
— Защото е красив?
— И защото, когато човек се задушава от грозотата на света, трябва да намери равновесието си.
— Природата тук помага ли ти да намериш своето?
— Повечето пъти. Помислих си, че си струва да опитам. — Зарея поглед над вълните. — Скоро ще започнем да търсим Стонтън. Знам, че вероятно мислиш за това.
— Да.
— Още само ден. Трябва да довърша подготовката с помощта на Дардън и Ирана.
Тя го погледна с изненада.
— Не това очаквах да чуя, когато почука на вратата ми.
— И аз не очаквах да изглеждаш така. Ирана бе изпълнена с оптимизъм и картината, която ми обрисува, не отговаряше на образа на жената, отворила ми вратата. Видът ти не ми хареса. Исках да си се върнала изцяло към нормалното си състояние.
— Мислиш, че не съм? Мнението ти не е реалистично. Мислех, че връщането ми към моето предишно аз ще стане с рязък скок, но ето, че не е така. Правя крачка по крачка. — Погледна го директно в очите. — Тревогата ти за мен започва да ме потиска, Гарет. Няма да стана причина да убият и двама ни. Ще направя всичко необходимо.
— Още ден — повтори той. Изправи се и й подаде ръка, за да й помогне да стане. — Ще говоря с Ирана утре сутрин. Окей?
Не пусна ръката й. Дланта му бе топла, хватката — силна. Караше я да се чувства в безопасност.
Не, всъщност не в пълна безопасност.
Да намери равновесието си, бе казал той. Грозота и красота. Чувството, че е обградена и защитена от силата му, противопоставено на лекото чувство за опасност, което винаги изпитваше в присъствието му. Дори сега, вдигнала поглед към него, долавяше тъмния блясък в очите му и напрежението в тялото му.
И топлината му. Същата топлина, която я бе стоплила и излекувала, когато бе притиснал голото си тяло до нейното онази нощ в хеликоптера.
Само че не бе съвсем същата, бе по-напрегната…
Издърпа ръката си и отстъпи назад.
— Добре. Няма смисъл да възразявам, нали? Ще постъпиш както желаеш.
— Ако правех само онова, което искам, няма да се върнеш във вилата сама. — Усмихна се леко. — Има повече от един начин да се бориш с кошмарите. Искаш ли да опитаме няколко? — После изведнъж смръщи вежди. — По дяволите, не исках да кажа това.
Тя замръзна. Не очакваше да чуе тези думи, изразяващи сексуалното напрежение, вибриращо помежду им. Свариха я неподготвена.
— Секс? — изтърси. — И той ли е част от сделката?
Бръчката между веждите му стана по-дълбока.
— Не си спомням да имаме сделка. Дадох само обещание. — Извърна се. — А току-що ти направих предложение. Не беше изискване. Купувам курвите, когато се продават. Не се опитвам да превърна всяка жена в курва. — Хвърли й поглед през рамо. Устните му бяха здраво стиснати. — Но ти си помисли за сделка веднага щом споменах, че можем да си легнем заедно. Кажи ми, Емили, какво щеше да кажеш, ако бях отговорил с да.
Тя мълча секунда — две.
— Готова съм на всичко, за да се добера до Стонтън.
— По дяволите! — изруга Гарет и се отдалечи от нея в мрака.
Емили стоеше и гледаше след него. Той се движеше енергично, крачките му бяха широки и уверени. Абсолютен мъжкар, изпълнен с гняв и сила. Не можеше да откъсне поглед от него. Беше й ядосан, а тя му бе казала истината. Човек не би помислил, че зрял и очевидно силно сексуален мъж като Гарет би реагирал по този начин.