Выбрать главу

Но откъде можеше да знае тя как би реагирал на всяко нещо? Бяха все още непознати един за друг и това, че се чувстваше свързана с него, бе странно. Всъщност между тях не съществуваше истинска връзка. Той не бе свързан с нея по никакъв начин, освен с крехките нишки на съчувствието и желанието да й помогне. Може би по тази причина тя бе направила прибързан извод за секса. Може би подсъзнателно искаше да го привърже по-силно към себе си, да засили желанието му да й помогне.

Господи, надяваше се истината да не е такава. Не искаше да повярва, че Стонтън я бе изкривил до такава степен.

Откъсна поглед от Гарет и тръгна към вилата.

Гарет ругаеше тихо под носа си с всяка крачка.

По дяволите, мислеше си. Не трябваше да ходя до вилата, за да се видя с Емили. Нямаше истинска причина за това. Можех да проявя търпение и да я оставя тя да дойде при мен.

Само че, изглежда, нямаше никакво търпение, когато станеше въпрос за Емили. Бе пожелал да я види и се бе подал сляпо на импулса. Беше се държал тромаво и несръчно от мига, в който тя бе отворила вратата, до момента, в който се бе опитал да я примами в леглото си. По дяволите, през половината време й демонстрираше съчувствие, а през другата половина — нещо, което нямаше нищо общо със съжалението. Дори не знаеше какво предложение ще й направи, преди думите да са излезли сами от устата му. А тя все още бе уязвима, раните й не се бяха затворили напълно. Но това вероятно бе резултат на смесицата от чувства, които изпитваше към Емили от самото начало. Съчувствие, уважение, желание да я закриля, а сега и страст.

Е, двамата щяха да намерят начин да се справят с всичко това. Но, по дяволите, трябваше да си държи устата затворена.

Обърна се да погледне плажа, когато стигна до къщата. Емили вече се бе прибрала във вилата и лампата й бе изгасена. Добре. Надяваше се поне един от тях да се наспи добре. Не бе никак сигурен, че той би могъл…

Звънна мобилният му телефон и той погледна екрана. Частен номер. Прие обаждането.

— Гарет.

— Как си, Гарет? Удоволствие е за мен, че успях да се свържа с теб. Положих доста усилия, за да те издиря.

Равен, спокоен, дълбок глас.

Австралийски акцент.

Замръзна на мястото си.

— Кой си ти, по дяволите?

— Просто приятел на Емили. Сигурен съм, че ти е разказала за мен. Познанството ни бе кратко, но много интимно.

— Стонтън?

— Виждаш ли, наистина ти е разказала за мен. Как е сладката малка кучка? Не мога да ти кажа колко много ми липсва.

— Откъде знаеш, че е при мен?

— Е, знам, че не е при ЦРУ, затова започнах да търся мъжа, отвлякъл я от мен. Както казах, беше трудно. Трябваше да изслушам доста фалшиви разкази и да проследя още повече фалшиви следи. Но аз съм упорит и настоятелен. Открих Кариф Барук тук, в планината. Той ти е наистина много добър приятел. Трябваше ми доста време, за да го убедя да ми каже на кого е издал местонахождението на лагера ми.

Гарет стисна силно телефона.

— Разбрах, че можеш да бъдеш изключително убедителен. Жив ли е все още Кариф?

— Да. — Стонтън направи пауза. — Но вече не е важен. Той трябваше само да ни свърже. Имам предложение за теб.

— Нямам търпение да го чуя.

— Много е просто. Ще ми предадеш Емили, а аз ще те оставя жив.

— Върви по дяволите!

— Ако не ми я предадеш, ще те намеря и ще те убия. Ще убия и всички около теб. — Обаждането може би беше капан. Бяха говорили вече прекалено дълго, трябваше да затвори. Но Стонтън държеше Кариф и Гарет трябваше да рискува, ако искаше да запази живота на приятеля си.

— Какво представлява чукът на Зелов?

— Емили не ти ли разказа?

— Тя не знае нищо за него, копеле.

— Предпочитам да мисля, че знае, но просто не иска да ми каже. Което ще ме успокои поне малко. Много съм ядосан на Емили. Дай ми я, Гарет.

— Не, кучи сине. Но мога да дам теб на нея.

— Така ли? Не. Аз държа козовете. Двамата с Кариф сигурно сте много близки. Даде ми доста лична информация за теб. Да, вече знам много за теб, Гарет. И ще открия още. И тогава ще намеря Емили.

— Няма начин.

— Ти наистина си прекалено арогантен за моя вкус. Мисля, че трябва да станеш малко по-сговорчив… О, знам. Говори с приятеля си Кариф. Почакай, сега ще ти го дам.