Мур сви рамене.
— Компанията оказва огромен натиск върху Конгреса и медиите. Знаеш го, Фъргъсън.
— Знам само, че все още сме с празни ръце. Защо информаторите ни не могат да ни дадат никакви сведения? Сякаш Хъдсън и Леви са изчезнали от лицето на земята. Ако не са мъртви, защо не получаваме искане за откуп? Всички следи около камиона говорят, че най-вероятно са били нападнати от бандити.
— Вероятно са мъртви.
— В такъв случай ми покажи телата, по дяволите! Нека насъскаме морските тюлени срещу онези, които са извършили това.
— И най-после да се освободиш от отговорността.
Той кимна отсечено.
— Аз се разстройвам и полудявам от гняв, когато отвлекат американски граждани, като всеки друг, но няма да заема мястото на лошите момчета. Трябва или да ги измъкна от Афганистан, или да убедя света, че са мъртви.
— Обадих се на MI6 в Лондон, но и те още не са открили никакви следи — каза Мур. — Нито един от информаторите им в Средния изток още нищо не е изровил. Може би просто нямаме късмет.
— Няма начин. — Отпусна се на стола и взе телефона си. — Още не мога да се откажа. Джон Гарет все още ли живее в Лондон?
Мур изправи гръб.
— Гарет?
— Да. В Лондон ли живее?
— Доколкото знам.
— В такъв случай, запази ми място в полет до там през следващите няколко часа.
— Гарет няма да помогне. Спря да приема поръчки от нас преди три години. Не можеш да разчиташ и на парите. Има толкова много, че може да започне да гори банкноти.
— Кажи ми нещо, което не знам. Контрабандата очевидно носи баснословни приходи — отбеляза мрачно Фъргъсън. — Но ще приеме тази работа. Ще се погрижа. Имам нужда от него. Прекарал е години в Афганистан като дете и е запазил връзките си. И познава планините като дланта си.
— Обзалагам се, че няма да успееш да го убедиш. Дойде му до гуша от нас след Колумбия.
И кой би могъл да го обвинява, помисли си Фъргъсън. Целият сценарий се бе объркал и ЦРУ бяха принудени да изоставят Гарет, който трябваше сам да се измъкне от особено рискована ситуация. Е, може би не точно принудени. По онова време гледаха на Гарет като на лесно заменим техен член.
— Ще му направя предложение, на което няма да може да откаже.
— Какво?
— Откъде да знам, по дяволите? Ще го реша по пътя за Лондон. — Набираше номера още докато говореше. Беше се сдобил с него преди седмица, когато беше станало ясно в каква катастрофа се очертава да се превърне този случай. А намесата на Гарет може би щеше още повече да усложни нещата. Нямаше съмнение, че е смъртоносно опасен и най-ефективният сред тях, но лесно можеха да изгубят контрол над него. Още ненавършил двайсет години, Гарет вече бе наемен убиец; по-късно влезе в света на контрабандата и злоупотребите с високи технологии. Понякога, когато не му достигаха пари, приемаше поръчки от тях, но винаги държеше да има свободна воля. Изведнъж си спомни как изглеждаше Гарет, когато го видя за последен път в джунглата в Колумбия — гол до кръста, потен, с напрегнати до болка мускули и блестящи от гняв очи. Тъкмо бе разбрал, че го изоставят. По дяволите, може би дори нямаше да отговори на обаждането му.
Гарет вдигна на четвъртото позвъняване.
— Сигурно си облян в пот, Фъргъсън.
— Нещата са трудни. Искам да дойда при теб, за да ги обсъдим.
— Колко си учтив. Обикновено изискваш или изнудваш.
— Но ти винаги успяваш да отстоиш своето. Може ли да дойда?
Гарет замълча за около секунда.
— Не си ми любимец. Защо реши, че ще те приема?
— Защото отговори на обаждането ми. Защото може и да си кучи син, но не си дребнав. — Направи пауза. — И защото реших, че може би ти е скучно. Прекалено дълго живя на ръба.
Втора пауза.
— Добре, ела. Но най-вероятно ще си изгубиш времето. Не съм склонен да ти правя услуги.
— Не моля за нищо друго, освен за информация.
— Глупости. Чувал съм го и преди. — Затвори.
Фъргъсън издиша шумно и натисна бутона за край на разговора. Не осъзнаваше колко е напрегнат, откакто Гарет се съгласи да се види с него.
— Шансът е малък — каза на Мур. — Донеси ми досието на Гарет. Искам да го прочета в самолета. Трябва да намеря нещо, за което да се хвана.