В отдел „В“ има секции „Вербуване“, „Кадри“, „Удостоверяване на факти“, „Служебен статус“ и „Пенсии и финанси“ (тоест заплати и оперативни разходи).
Отдел „С“ се занимава със сигурността на самите служби — персонала и помещенията, — сигурността на контрагентите (главно тези граждански фирми, които работят за отбраната и комуникациите), военното контраразузнаване (в тясна връзка с контраразузнаването на самата армия) и със саботажите (извършени или бъдещи). По-рано съществуваше и отдел „D“, но поради някаква тайнствена логика, известна само на тези, които я практикуват в средите на разузнаването, той беше преименуван на „К“. Той е един от най-големите и най-обхватната секция в него се нарича просто „Съветска“. Тя се разделя от своя страна на „Операции“, „Разследвания“ и „Заповед за военни действия“. Следващите секции са „Съветски сателити“, също разделени на горните три подразделения, и накрая „Събиране на информация“ и „Агенти“.
Както може да се очаква, отдел „К“ обединява усилията си, за да държи под око огромния брой агенти на СССР и сателитите му, които действат или се опитват да действат под прикритието на посолства, консулства, легации, търговски представителства, информационни агенции и предприятия, пръснати поради мекостта на правителството из целия град, а и в провинцията.
Към отдел „К“ е и скромната канцелария на един служител, който осъществява връзката между MI5 и MI6. Той е човек на „Шестицата“, но работи на Чарлс стрийт. Секцията се нарича „К7“.
Отдел „Е“ (азбучният ред се възстановява от „Е“) се занимава с международния комунизъм и неговите привърженици, които пристигат в Англия с нечестни намерения, или с домашната порода, която тръгва за чужбина с подобни намерения. Има и секция „Далечен изток“, която поддържа връзки с Хонконг, Ню Делхи, Канбера, Уелингтън, и отдел „Всички региони“, в който се поддържат връзки с Вашингтон, Отава и други приятелски столици.
И най-накрая секция „F“, в която беше Джон Престън, поне до тази сутрин, занимаваща се с политическите партии (крайно леви и крайно десни), проучване и агентура.
Отдел „F“ е на Гордън стрийт, на четвъртия етаж, и точно там, в кабинета си, отиваше Джон Престън тази януарска сутрин. Той не беше мислил, че докладът му отпреди три седмици ще се превърне в тема на месеца за Харкорт-Смит, но все още вярваше, че ще попадне на бюрото на самия главен директор, сър Бърнард Хемингс.
Беше уверен, че Хемингс ще намери начин да предаде информацията му и наистина отчасти умозрителните му заключения на председателя на Общия комитет по разузнаването или на постоянния подсекретар на вътрешното министерство, под чието политическо ръководство е MI5. Един добър подсекретар би преценил, че е редно министърът да хвърли едно око на доклада, а той от своя страна би трябвало да привлече вниманието на министър-председателя.
Меморандумът, който намери на бюрото си, показваше, че това няма да се случи. След като го прочете, той се облегна на стола и се замисли. Беше готов да защити доклада си и знаеше, че ако той се придвижи по-нагоре, ще трябва да отговаря на въпроси. Можеше да отговаря, с готовност би отговарял, защото знаеше, че е прав. Тоест би могъл да отговаря, ако все още ръководи „F1 (D)“.
След преместването му въпроса за доклада трябва да повдигне новоназначеният на негово място и той беше убеден, че наследникът му почти сигурно ще е някой от най-лоялните протежета на Харкорт-Смит и няма да направи такова нещо.
Обади се в регистратурата. Да, докладът беше регистриран. Записа си входящия номер за всеки случай, ако изобщо има случай.
— Как така БП — попита той, невярващ на ушите си. — Добре, извинявай, Чарли, да, знам, че не е твоя работа. Просто попитах. Изненадан съм. Това е всичко.
Остави слушалката и се замисли дълбоко. Бяха мисли, каквито не бива да имаш по отношение на старшия си началник, па макар и да не ти е симпатичен. Но мислите не си отиваха. Възможно е, признаваше той, ако докладът му отиде по-високо, цялата му тежест да се стовари върху Нийт Кинък, водача на опозицията в парламента, който никак няма да се зарадва.
Също така беше възможно при следващите избори след седемнадесет месеца лейбъристите да спечелят и Брайън Харкорт-Смит да се надява, че едно от първите действия на новото правителство ще бъде да го утвърди като главен директор на MI5. Да се пазиш да не обидиш някой влиятелен политик на власт или някой, който може да дойде на власт, не е нищо необичайно. За слабите и болезнено амбициозните хора нежеланието да съобщават лошите новини е нещо нормално.