В полицията вече бяха установили самоличността на живеещите на № 59.
— Двама кипърски гърци, сър — съобщи Кинг. — Братя. И двамата са ергени. Андреас и Спиридон Стефанидис. Живеят там от около четири години според кварталния полицай. Имат гръцка таверна тук в града.
Престън говори с Лондон половин час. Първо събуди дежурния офицер в „Сентинел“, който го свърза с Бари Банкс.
— Бари, искам да намериш „С“, където и да е, и да го помолиш да ми се обади тук.
Сър Найджъл се обади след пет минути, спокоен и разбиращ, сякаш не беше току-що събуден. Престън му разказа за събитията през нощта.
— Сър! На Шефийлд е имало посрещачи. Трима от „Специалния“ и трима обикновени, със заповед за арест.
— Това не беше предвидено, Джон.
— И аз мисля така.
— Добре, Джон. Аз ще се занимая с това нещо. Смяташ ли да влизаш в къщата, знаеш коя е?
— Знам, че има къща. Не знам дали е тази, която ми трябва. Няма да се намесвам, защото не мисля, че дирята свършва дотук. И още нещо, сър. Ако Винклер реши да си отиде у дома, искам да му се позволи да си отиде спокойно. Ако е куриер или ако само проверява нещо, неговите хора ще го очакват във Виена. Ако не се появи, ще минат на резервни варианти от началото до края.
— Да — каза сър Найджъл внимателно, — ще поговоря с Бърнард за това. Ти там ли искаш да стоиш, или предпочиташ да се върнеш в Лондон?
— Бих искал да остана тук, ако е възможно.
— Добре, ще поискам от името на „Шестицата“ да ти се осигурява всичко, което ти е необходимо. А сега подсигури си гърба и изпрати доклад за операцията в „Чарлс“.
След като затвори телефона, сър Найджъл се обади на сър Бърнард Хемингс у дома му. Директорът на MI5 се съгласи да се срещнат за закуска в клуба.
— Така че виждаш, Бърнард, може би „Центърът“ разработва наистина голяма операция в страната — каза сър Найджъл, докато мажеше втора препечена филийка с масло.
Сър Бърнард Хемингс беше силно разтревожен. Храната пред него стоеше недокосната.
— Брайън трябваше да ми каже за инцидента в Глазгоу. Защо, по дяволите, още държи този доклад на бюрото си?
— Всички правим грешки от време на време. Errare humanum est3. В края на краищата хората ми от Виена мислеха, че Винклер е куриер на голям шпионски пръстен, и аз сметнах, че Марайс може да е един от тях. Сега вече изглежда, че става дума за две отделни операции.
Той предпочете да не му казва, че сам е написал „телеграмата“ от Виена, за да го накара да направи, както той иска, да включи Престън в операцията „Винклер“. За него имаше времена за искреност и времена за дискретно мълчание.
— А втората операция? Тази, свързаната със засечката в Глазгоу?
Сър Найджъл вдигна рамене.
— Не знам, Бърнард. Движим се опипом в тъмното. Брайън очевидно не вярва, че има такова нещо. Може и да е прав. В този случай да ме замерват с яйца заслужавам аз. И все пак… Историята в Глазгоу, мистериозният предавател в Централна Англия, пристигането на Винклер… За нас той е шанс, може би последният, който ще имаме.
— Тогава какви са заключенията ти, Найджъл?
Той се усмихна със съжаление. Това беше въпросът, който очакваше.
— Няма заключения, Бърнард. Само някои внимателни предположения. Ако Винклер е куриер, очаквам да осъществи контакта си, да предаде или получи това, за което е дошъл, на някое публично място. Паркинг, крайбрежна улица, парк, пейка край езеро… Ако става дума за голяма операция, това означава, че тук действа „нелегален“ от висока класа. Този, който дърпа конците. Ако ти беше на негово място, би ли искал куриерите да идват до прага на вратата ти? Разбира се, не. Ще имаш резервни възможности, една, може би две. Пийни малко кафе.
— Добре, съгласен. — Сър Бърнард изчака, докато колегата му напълни чашата.
— Ето защо, Бърнард, струва ми се, че Винклер не може да е едрата риба. Той е дребен — куриер или нещо друго. Същото важи и за двамата кипърци в Честърфийлд. Те не са активни в момента, не смяташ ли?
— Да — съгласи се сър Бърнард, — при това са от много малък калибър.
— Затова ми се струва, че къщата в Честърфийлд може би служи за депозиране на пратки, за пощенска кутия, тайна квартира или може би там е укрит предавателят. В края на краищата и двата сигнала бяха засечени в района, съвсем кратък път с кола.
— А Винклер?
— Какво може да се мисли, Бърнард? Техник, дошъл да поправи предавателя, ако има проблеми, някой изпратен да провери как вървят нещата? Каквото и да е, мисля, че трябва да го оставим да докладва, че проблеми няма.
— Мислиш ли, че едрата риба ще се появи лично?